Оценка на въздействието – за какво всъщност става въпрос

Министерството на икономиката е представило на страницата си обяснителни бележки за смисъла и съдържанието на “оценката на въздействието” (връзка). Материалът има общо взето съобщителна функция обяснявайки, че съществува такова нещо като оценката на въздействието. До момента обаче, в България не се прилага систематична оценка на въздействието на политиките и регулирането. По-скоро откъслечно и на парче се анализират отделни ефекти, с най-силен акцент – въздействието върху бюджета. Има твърде много примери на приети нормативни актове с единственото обяснение – “това е важна и неотменна част от процеса на евроинтеграция”. В тази връзка си позволявам да отправя препоръки, не само към Министерството на икономиката, но и към цялата администрация, която има отношение по темата:

1/В действителност оценката на въздействието трябва да включва освен ефектите върху бюджета, също ефектите върху бизнеса, потребителите, конкуренцията и икономиката като цяло. Ако се гледат само ефектите върху бюджета е все едно да оценяваме качеството на един автомобил по цвета на боята.

2/ От обясненията на страницата на Министерството на икономиката човек остава с впечатлението, че оценката на въздействието по-скоро е форма на PR (връзки с обществеността) отколкото инструмент за подобряване на регулирането. Всъщност оценката на въздействието не е формална процедура (или поне не би следвало да бъде), а начин за минимизиране на разходите и максимизиране на ползите.

3/ Във връзка с горното би следвало да има принципно решение за отхвърляне (не приемане) на политики и регулации, за които се очаква да причинят повече разходи отколкото ползи.

4/ За да се получат полезни резултати, от съществена важност е оценката на въздействието да вземе предвид възможните бъдещи събития и да оцени въздействието при различни начални предположения, при различни възможни сценарии на по-нататъшното икономическо развитие.

5/ Необходимо е създаването на звено за подобряване на регулирането*. Ползите от създаването на такова звено ще бъдат:

– изработване на стандартна методология, чието изпълнение ще се съблюдава от звеното

– следва да се изисква предварителен анализ и предварително одобрение на всяко намерение на министерство или агенция да създаде нормативен акт от по-високо стоящо в йерархията ведомство

– трябва да се прилагат единни критерии за преглед и оценка

– налага се създаването и въвеждането в употреба единни списъци и/или формуляри и достъпна документация и информация за справка по линия оценка на въздействието, за да е ясно че всички участници говорят един и същи език.

– процедури за критерии и прекъсване на подготовката на нормативни актове и обсъжданията. ЗНА трябва да включва механизъм за избягване или спиране на проекти, които нарушават тези процедури.

6/ Всички оценки трябва да включват активни консултации с представители на бизнеса и гражаданството, което е изключително важно за правилното разбиране и околичиствяване на ефектите. В тази връзка проектите на регулациите, както и оценките на въздействието следва да се публикуват в Интернет, което спомага за добра обществена информираност и възможност на широки кръгове от бизнеса и гражданите да участват в процеса на консултации. Ако с днешна дата потърсите такива оценки на различните сайтове на правителството, ще разберете, че на практика няма никакви анализи или други данни.

7/ Освен това оценката на въздействието е своеобразен тест за “съвместимост” на разработваното регулиране с цялостната рамка. Практиката показва, че когато се оценяват различни алтернативи, това спомага за по-доброто разбиране на цялостното законодателство и съответно за избор на по-ефективни (като съотношение разходи/ползи) инструменти.

8/ Винаги трябва да се провежда някакъв вид оценка на въздействието, ако се очаква набелязаната промяна в регулирането да доведе до значителни трансформации и/или разходи – например въвеждането или промяната на данъчни закони, кодекс на труда, закони за социалното осигуряване и други.

9/ Оценката на въздействието трябва да се прави преди приемането на административния инструмент (ex ante) и след известен период от време (ex post). Това е спомената в материала на Министерството на икономиката обаче, не става ясно защо са необходими предварителен и последващ анализ. Всъщност става въпрос за това, че в някои случаи първоначалните очаквания не са правилни или някои ефекти не са били предвидени. При това положение последващата оценка (примерно една година след влизането на регулирането в сила) е важна за “фина настройка” на административния инструмент. Възможни са и ситуации когато последващата оценка може да покаже, че е необходима съществена промяна в регулирането.

10/ Разбира се, много е важно и целият държавен вестник да бъде достъпен в Интернет.

 

Ако се интересувате от допълнителни материали по темата, посетете новия сайт – http://www.ria-studies.net, разработен със съвместните усилия на Института за пазарна икономика, Американския университет в България и Института за публична администрация и европейска интеграция и с любезното финансиране от Британското посолство в България. Можете да намерите методологически материали за това как се прави ОВПР (оценка въздействието на политиките и регулирането), какви алтернативи на регулаторните решения могат да се търсят и как да се оценяват ефектите върху конкуренцията – http://www.ria-studies.net/page_3_bg.htm. Според нас тези материали са директно приложими, както в работата на държавната администрация, така и за неправителствените организации и бизнеса. Освен това поддържаме рубрика с коментарни статии, които засягат основно политики и регулации, за които смятаме, че е вероятно да причинят повече разходи отколкото ползи за бизнеса, потребителите и икономиката – http://www.ria-studies.net/page_4_bg.htm. Направили сме много подробен списък с връзки в Интернет сайтове от целия свят, които ще бъдат много полезни при оценка на законодателството – http://www.ria-studies.net/page_9_bg.htm.

*За повече информация може да видите доклад на института за пазарна икономика за вариантите, ролята и функциите на това звено на адрес – http://www.ria-studies.net/page_3_2_bg.htm

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.