Оценка на системата за следприватизационен контрол в България

Оценка на системата за следприватизационен контрол в България

 

Асенка Йонкова

Георги Стоев

Юлиан Панков (редактор)

Красен Станчев (Редактор)

Лъчезар Богданов

Светлана Янакиева

Цвета Димитрова

 

 

Февруари 2000  

Целта на настоящото изследване е да се оцени, как приватизационните органи контролират и налагат изпълнението на неценовите ангажименти, предвидени в приватизационните догвори. Адресирани са следните въпроси:

§  Преглед на законовите разпоредби, засягащи неценовите условия и приватизационни ангажименти, особено във връзка с начините за избор на приватизационни процедури и методи, които предполагат прилагането на ангажиментите;

§  Оценка на видовете бъдещи ангажименти, които най-често се включват в приватизационните договори. Наличието на неценови условия е широко разпространена практика от самото начало на приватизацията през 1993 г. Основният мотив за използването на голямо разнообразие от бъдещи ангажименти е погрешното разбиране от страна на правителствените чиновници на смисъла на приватизацията. Ускоряването на приватизацията значително увеличи броя на приватизационните договори, които съдържат бъдещи ангажименти. В допълнение на подготовката и осъществяването на продажбите, е необходимо да се осигури наличието на достатъчно персонал и ресурси в приватизационните органи за осъществяването на контрола и прилагането на договорите;

§  Преглед на институционалната рамка за следприватизационен контрол и процедурите, прилагани от основните приватизационни органи. Въпреки че вече е установена институционалната основа на следприватизационния контрол, все още няма подходящи регламенти, които да определят, как и дали изобщо приватизационните органи трябва да осъществяват контролни функции. Освен това, има противоречие между ролята на приватизационните органи като държавни институции и като страна по приватизационните договори;

§  Оценка на системата за отчитане на изпълнението на ангажиментите, прилагането на санкциите и измененията на приватизационните договори. Самото въвеждане на ангажименти в приватизационните договори насърчава приватизационните органи да въведат специални доклади, отчитащи изпълнението на задълженията от страна на купувачите. Нарушаването на ангажиментите, предвидени в приватизационните договори изисква налагането на санкции. За да избегнат санкциите, купувачите, поне формално, могат да подадат молба за предоговаряне и промяна на приватизационните договори;

§  Оценка на влиянието на ангажиментите, поети от купувачите, върху бизнес-стратегиите на новите собственици и на приватизираните компании. Новите собственици обикновено се сблъскват с проблеми, наследени от миналото на приватизираните компании, които изискват предприемане на радикални и бързи мерки за преструктуриране. Много ангажименти затрудняват процеса на преструктуриране на приватизираните компании, а някои от тях могат да го направят практически невъзможен.

 

Заключителната част обобщава нашите изводи и прави препоръки, насочени към промяна на политиката.   

 

Цялото изследване е достъпно тук.


Свързани публикации.