Статии ISSN 1313 - 0544

Оценка на оценителите

Автор: Зорница Манолова / 15.01.2009
Оцени тази статия:

  „Без закон или принуда хората живеят в хармония", Лао Дзъ, VI в. пр. Хр.

На 9 януари тази година беше проведено събрание на независимите оценители в България. В събитието взеха участие около 300 независими оценители от цялата страна.

Резултатът е учредяването на Инициативен комитет за създаване на Българската камара на оценителите. За целта се създават три работни групи, отговарящи за изготвянето на устав, разработването на етичен кодекс и организирането на събрания на Камарата.

Българската камара на оценителите официално ще започне на изпълнява дейността си след учредяването й на 14 март. След като идеята за създаване на някаква задължителна професионална организация, която да контролира оценителите в България от преди няколко години и конкретният проектозакон за създаване на Българска камара на независимите оценители вече са пред своето осъществяване, трябва да си дадем сметка за проблемите, които тя би решила и тези, които би предизвикала.

Целта е със създаването на професионална организация да се повиши квалификацията и професионалното равнище на независимите оценители и тяхната практика да се доближи до световните и европейски стандарти. Всичко това е продиктувано от множеството практики на българските оценители да "играят" с оценката на обектите, за да помогнат за сключване на определени сделки. Примерите за нереално определяне на стойността на различни държавни или общински имоти са често срещана тема във всички медии в България. Създаването на професионална организация на гилдията най-вероятно няма да промени ситуацията. Само по себе си организирането на същите хора със същите проблеми по друг начин няма да отмени съществуващите проблеми. Решението може да се счита за прозрачно и независимо само, ако оценяването се извършва посредством провеждането на публичен търг.

Освен изначалният проблем на съществуването на тази нова структура в бранша, няколко подобни се появяват и при определянето правомошията при изпълнение на дейността й:

  • Камарата ще организира и провежда изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност и получаване на сертификат на независим оценител. Това означава, че самите оценители по определените от тях правила и създадени изисквания ще могат да преценят дали да приемат още един от тях в гилдията. Освен спазването на принципа, че "само равни на теб могат да те съдят" се появява нов проблем. Даването на право за упражняване на дейността единствено от Камарата е бариера за навлизане на нови професионалисти в бранша. Чрез подобно ограничаване на конкуренцията е естествено да се намалят стимулите на хората в гилдията да работят достатъчно ефективно, за да се борят постоянно за одобрението на клиентите. Свободното търсене и предлагане на услугата при определени правила е разковничето тук.
  • Камарата ще регистрира независимите оценители, които получават правоспособност, и ще поддържа публичен регистър на независимите оценители. Освен описания по-горе проблем, тук вече се появява и проблемът с изискванията за вписване в регистъра и разходите на отделните членове. На събранието от миналата седмица оценителите са решили сумата за участие в Камарата на всеки един независим оценител да в размер на 50 лв. и да се открие банкова сметка за допълнителна финансова помощ т.е. дори да имаш нужната квалификация за извършване на дейността и тя е призната чрез преминаване през изпитите за придобиване на правоспособност и получаването на сертификат за независим оценител, не можеш да упражняваш дейност без да плащаш членски внос на някаква наложена изкуствено браншова структура. Разбира се, за явяването и провеждането на изпита ще трябва да се заплати определена сума. Разходът на време и усилия също би трябвало да се калкулира. Задължението за плащане противоречи на доброволното сдружаване и е ограничение за свободно практикуване.
  • Камарата ще организира курсове за поддържане и повишаване на квалификацията на своите членове. Проблемът, който "налага" създаването на Камарата на независимите оценители не е в квалификацията на българските оценители, а в начина на работата им. Квалификацията и ефективността им могат по лесен и сигурен начин да се определят чрез пазара. При ниска квалификация и неподържане на съществуващата такава, даден оценител просто ще отпадне от пазара.
  • Камарата ще разработва и утвърждава система за контрол и отчитане на резултатите от дейността на независимите оценители. Тъй като системата за контрол и отчитане на резултатите ще се създаде от самите оценители, не е ясно до колко тя може и ще бъде ефективна.
  • Камарата ще контролира спазването на закона и на Кодекса на професионалната етика, приет от Общото събрание на членовете на Камарата на независимите оценители. Дали това ще се случи, само времето може да покаже. Ще изчакаме да видим резултатите.

Все пак Камарата на независимите оценители е поредната подобна структура. Колко още такива структури ще се създадат, за да стане ясно, че те не са ефективни и не е необходимо налагането им от държавата? Опитът показва, че свободното предлагане и свободното търсене при установени правила са най-добрият критерий за ефективност и прозрачност.