Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Оценка на напредъка в изпълнението по НПВУ: първи междинни плащания за Португалия и Хърватия

Автор: ИПИ / 27.05.2022
Оцени тази статия:

Наскоро Хърватия и Португалия получиха одобрение от Европейската комисия за напредъка по реформите, предвидени в техните национални планове за  възстановяване и устойчивост, което е условие за получаване на първо (междинно) плащане към бюджетите им по механизма. Съгласието на Комисията бе дадено след положителна предварителна оценка на Икономическия и финансов комитет за удовлетворително изпълнени национални цели. Комитетът  проучва отделно всяка една от областите на политики, като Хърватия отчете 34 национални цели за изпълнени, а Португалия -  38. Напредъкът по изпълнените реформи е важно условие, което трябва да гарантира ефективното инвестиране на предоставените средства - 16.6 милиарда евро (2,7 под формата на земи) за Португалия и 6,3 милиарда евро за Хърватия. 

Напредъкът по целите, отчетен в предварителните анализи, показва в голяма степен приоритетите на политиката в двете страни. С оглед на това, че самият Механизъм за възстановяване и устойчивост поставя зеления преход като една от основните стратегически цели, очаквано забелязваме 8 реформи в Хърватия и 7 в Португалия,  концентрирани изцяло върху декарбонизацията и опазването околната среда. Общото финансиране на “зелените” инициативи ще бъде 38% от бюджета на Португалия и 40% от този в Хърватия. Най-общо, гласуваните проекти включват  инвестиции в енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на горите и водните басейни. Хърватия насочва част от реформите си за декарбонизация към енергийния сектор, където се предвижда диверсификация, намаляване на загубите от централните отоплителни системи и производство на възобновяем водород. Пълният размер на средствата, предвидени за декарбонизация на енергийния сектор е 658 милиона, или с 473 повече от Португалия. Важно е да се отбележи, че Португалия ще инвестира основно в производството на зелени горива. Въпреки че инвестициите, включени в плана на Португалия са значително по-ниски, там правителството е заявило планове за  производство на водород с крайна цел мощности от 264 мегавата до 2025 година

 

Графика 1: Реформи по области на политики в Хърватия

  

Източник: Данни от ЕК

 

Графика 2: Реформи по области на политики в Португалия

  

Източник: Данни от ЕК


Ако разгледаме индивидуалния подход на държавите, Португалия предвижда най-много средства (1,2 млрд. евро) за осигуряване на жилищно настаняване, а представените пред Комитета мерки включва изграждане на ефективна система, която да подпомогне процесите по жилищно настаняване и реновирането на общо 74 жилищни обекта (с крайна цел 828) на Азорските острови. Допълнително се забелязва и струпване на реформи насочени към социално уязвими групи. Тези планове включват стратегия за справяне с бедността, което чрез пилотен за страната проект ще да намали риска от бедност за 660 хил. лица и снижи разликата в нивата на бедност между регионите до максимум 3 процентни пункта. Отчетени са и важни промени по процесите на деинституционализация и социална интеграция на хората с увреждания.

Хърватия от своя страна отчита пет стъпки, свързани подновяването на пътната инфраструктура и железопътните линии. Общият бюджет за тази група проекти предвижда 728 милиона евро – една от най-големите по размер на финансирането области за интервенция след енергийната ефективност (789 млн.), подобряване на бизнес средата (739 млн.), и инвестиции в образование и проучвания (995 млн.). Друго интересно струпване на реформи е в администрацията, или по-скоро - в изграждане на капацитет да изготвя, защитава и изпълнява европроекти, както и да оптимизира изразходването на финансирането. Борбата с корупцията и прането на пари също излизат на преден план като ключови политики, вплетени както при финансирането на дейностите по дигитализация (497 млн.), така и заложените най-общо за публичния сектор и съдебната система (200 млн.).

Графика 3 Разпределение на бюджета по НПВУ за Хърватия ( в милиони евро)

 

Източник: ЕК[1]

Графика 4 Разпределение на бюджета по НПВУ за Португалия ( в милиони евро)

 

Източник: ЕК[2]

Как бяха направени оценките?

Освен самите реформи, е важно да разгледаме метода, по който комитетът оценява междинния напредък от всяка страна. В публикувания документ за анализ и оценка подходът и съдържанието са структурирани най-общо по следния начин:  

  • В началото на всяка част се уточнява всяка проведена реформа или изпълнена мярка, заедно с генералната национална цел, от която тя произлиза. След това се посочва индикатор (или повече от един), който служи за измерване на достигането на целта и ефективността. Той бива или качествен - аргументиращ естеството на програмата мерките, които са били въведени до момента, или количествен - измерващ например, брой граждани или предприятия, които са засегнати, и др. под., числови показатели, които дават представа доколко интервенцията има ефект.
  • За достигната цел чрез промени в политиката или нови политики документът излага социално-икономическия контекст, в който те се извършват. Тук се дискутират и причините за избор на конкретните мерки и инструменти, заедно с кратко резюме, обобщаващо целите и методите за постигането на обявената цел (етап) от цялостната рамка на плана. Важен аспект от тази част на оценката е изисканото от оценяващите уточнение за това кои са следващите стъпки по реализирането на пълната реформа, като за тях трябва да бъдат заложени крайни срокове за изпълнение.
  • Представена е конкретна и детайлна информация за предоставените от държавите доказателства (включително официални документи) за изпълнение на отчетения напредък.
  • След изброяването и описанието на фактическата обстановка и аргументите на правителствата следва анализ на екипа на Комитета върху всички предадени документи и доказателства за изпълнение на цели и постижения. Той следва хронологичния ред на изпълнените реформи, техните резултати като в заключение е обоснована позицията на проверяващия орган.

Предварителните оценки от предадените реформи за развитие могат да послужат като ценен пример за това как останалите членки ще трябва да отчитат напредъка по изпълнението на своите национални планове. Отчетите на Хърватия и Португалия потвърждават очакването зелените реформи да са важна структурна част от плановете. Въпреки това е важно да изтъкнем, че макар и зелените реформи да присъстват със сериозна роля, и двете страни са заложили на цели, отчитащи специфични национални предизвикателства. Друг важен аспект, относим и към непосредствените задачи пред българското правителство, е нагледната илюстрация за методиката на оценяване на междинния напредък, на база на което може да се получи одобрение за първото за България плащане към националния бюджет.

 * По темата работи и Георги Добрев – стажант в ИПИ

* Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).

 


[1] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/com-2021-401-croatia_factsheet_en.pdf

[2] https://ec.europa.eu/info/system/files/portugal-recovery-resilience-factsheet_en.pdf