Общият смисъл на доклада*
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Докладът на Европейската комисия за напредъка на България към членство в ЕС най-общо дава положителна оценка на икономическата политика през последната година. Според документа българската икономика е „близо до функционираща пазарна икономика и в средносрочен период ще може да посрещне конкурентния натиск от пазарните сили от ЕС“. Тъй като няма конкретна дефиниция на „функционираща пазарна икономика“, дефинираме този термин изхождайки от препоръките на Комисията за бъдещата икономическа политика на България.
Основните препоръки са:
“ по-смело либерализиране на енергийния сектор, като в това се включва преструктурирането на НЕК и приватизацията на неговите части; приватизацията и демонополизацията на „Булгаргаз“
“ лицензионните режими, които в момента са около 400, да бъдат радикално преразгледани и намалени като брой
“ подобряване на процедурите по банкрут и по изпълнение на договорите
“ по-устойчиви институции, които да регулират изпълнението на договорите и правата на собственост
“ по-ефективна съдебна система
“ намаляване на държавната намеса в икономиката чрез следприватизационен контрол
“ възможно най-бързо завършване на приватизационния процес
Въз основа на тези конкретни препоръки тълкуваме ‘функционираща пазарна икономика’ като среда, в която ресурсите могат да сменят предназначението си възможно най-бързо и така да бъдат насочвани към тяхната най-производителна употреба. За да се случи това, трябва да има институции, които да защитават наградата, спечелена от тези, които рискуват с нови комбинации от ресурси – най-общо наричани правила за защита на частната собственост и изпълнение на договорите. Освен това е необходимо да бъдат намалени административните пречки по започване и разрастване на бизнес – част от процеса, в който ресурсите сменят своето предназначение. Пречките по свиване и ликвидиране на бизнес са де факто пречки по започване на бизнес, защото те блокират ресурси в по-неефективни и неконкурентни компании. Затова конкретните препоръки на Комисията касаят не само директните пречки по започване на бизнес, напр. лицензионните режими, но пречките по ликвидиране на бизнес, а именно процедурите по банкрут, държавните субсидии (преки и непреки), неценовите ангажименти в приватизационните договори и др.
Оценяваме гореизброените препоръки на Комисията като такива, които ще способстват за по-висока динамика в икономиката на България, което означава по бърз оборот на производители, работни места и ресурси. Следвайки концепцията на Шумпетер за съзидателното разрушаване, това вероятно ще доведе до по-бърз ръст на производителността на ресурсите и в частност на производителността на труда. По-високата производителност на труда ще предполага по-високи доходи и по-малко социален натиск върху правенето на икономическата политика.
В последна сметка е редно да припомним, че прехода по своята същност е смяна на институциите (според един от годишните доклади на ЕБВР), което означава, че неговия напредък или евентуален завършек е труден за оценка с конвенционалните (макро-)икономически показатели, като БВП на човек, обем на инвестициите и търговията, безработица и пр. Ако Европейската комисия третира икономическия напредък на България по нейния път към ЕС като напредък на прехода, то вероятно е разумно в следващия доклад основен момент да бъде отделен на институционалната рамка на пазара в България, а не толкова на описание на макро-феномените.
* Този текст ще бъде публикуван във в-к Демокрация на 21 ноември.
