Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Обществена информация и електронно правителство в България

Автор: Зорница Славова / 29.03.2013
Оцени тази статия:

Институтът за пазарна икономика от години използва Закона за достъп до обществена информация, за да получава информация от различни институции и по различни теми. Поддържаме и специална секция на нашата интернет страница, съдържаща изпратените заявления и получените отговори по този закон. Миналата година, в процеса на работа по изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изпратихме заявления за достъп до информация до всички общини в България. В крайна сметка по-голямата част от общинските администрации беше отзивчива и получихме нужната информация, но открихме, че администрацията, особено местната, има сериозни процедурни и технически проблеми при работата по този закон.

Това показва и изследването за състоянието на достъпа до информация в България през 2012 г., представено на 28 март 2013 г. от Програма достъп до информация (ПДИ). Вижда се, че близо 50% от изпратените заявления не получават отговор или той е просрочен. Още нещо - и през тази година повече от половината администрация в България не публикува на интернет страницата си отчети за работата си, а на ниво общини и областни управи този процент достига 90%. Около 2/3 от институциите пък не публикуват бюджет или финансов отчет на дейността си.

Докладът на ПДИ прави извода, че въпреки че електронното правителство по принцип се състои от три съществени елемента, а именно прозрачност на институциите (електронна прозрачност), прозрачност на участието на гражданите в процеса на взимането на решения и електронни услуги, в България то е сведено единствено до електронни услуги.

Всичко това е индикатор за все още непрозрачната работа на институциите и липсата на значително развитие на електронното правителство в България. И въпреки че в служебното правителство има отделен министър, който отговаря за е-правителството, не се предвиждат ясни стъпки към въвеждането на още електронни услуги. Единственото нещо, с което се нагърби министърът при встъпването си в длъжност, беше разработването на план за развитието на е-управлението в рамките на следващите три месеца. Като се има предвид, че преди повече от 10 години Министерски съвет прие Стратегия за електронно правителство (решение No866 на МС от 28 декември 2002 г.) и всяко ново правителство оттогава прави нова стратегия и нов план, още един план изглежда не като продължение, а като ново начало на е-правителството. Още повече, че от началото на септември 2011 г. предишният кабинет  има решение  създаване на Съвет за електронно усправление и внедряване на естонския модел в България.

Трябва да се спомене, че в Естония, която е сред водещите страни по развитие на е-управлението, изграждането на работещо е-правителство отнема две години. В другата крайност е България, която е в дъното на класацията сред страните в ЕС според Индекса за готовност на е-правителство, издаван от ООН, въпреки че за последните 10 години са разработени много стратегии и са изхарчени много средства.

Прозрачността на администрацията, използването на новите технологии и внедряването на електронно правителство са сред едни от най-добрите методи за по-ефективна администрация, по-добра бизнес среда, по-малко разходи на време и пари при взаимодействието с администрацията и по-ниска корупция в страната. Управляващите през последните години разбират важността на модернизацията на администрацията и предприемат стъпки в тази посока, но процесът е бавен и все още с плахи резултати. Трябват ясна визия и целенасочени действия за да може и държавата, и бизнесът, и гражданите да се възползват от позитивите на въвеждането на е-правителство, прозрачността и разширяването на гражданското участие в управлението.