Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Обща селскостопанска политика: Субсидии и производителност на земеделските стопанства в ЕС*

11.10.2013
Оцени тази статия:

Докладът изследва въздействието на Общата селскостопанска политика (ОСП) върху общата факторна производителност в ЕС. Авторите на изследването емпирично изучават ефектите посредством  данни от счетоводната мрежа за фермите (FADN) с примери от 15 страни членки на ЕС за периода 1990-2008. Основните открития са ясни: субсидиите имат негативен ефект върху земеделската производителност до 2003 г., когато те са обвързани с производството. След реформата през 2003 г. и отделянето/премахването на това обвързване, се забелязват позитивни ефекти от субсидиите в няколко от 15-те държави.

Годишно ЕС изразходва около 50 милиарда евро за Общата селскостопанска политика с основната идея да подкрепя печалбата на земеделците и да подобри въздействието на земеделското производство върху околната среда. По-голямата част от субсидиите се изплащат под формата на директни плащания от бюджета на ЕС, които не са обвързани с конкретни  настоящи или бъдещи количества земеделска продукция. Има и такива субсидии, които са свързани с производството на специфични растителни или животински суровини или пък произтичат от проекти за развитието на селските райони.

Има две противопоставящи се теории относно политиките и въздействието на субсидиите върху производителността. От една страна, според плана за либерализация на търговията на Световната търговска организация (СТО), дискусията се фокусира върху деформиращото въздействие на субсидиите върху земеделските пазари (включително и върху производителността) и различните ефекти в зависимост от вида на субсидиите. От друга страна, увеличаващата се продоволствена несигурност, особено в развиващите се страни, поддържа идеята за подкрепа на земеделския сектор, стимулиране на инвестициите и прилагане на модерни технологии за повишаване на производителността.

 

Връзката между производителността и субсидиите: Корелационен анализ

Субсидираната земеделска политика в ЕС е широко разпространена и по-голямата част от фермите са получавали финансова подкрепа по един или друг начин. Целта на авторите на изследването е чрез корелационен анализ с данни от счетоводната фермерска мрежа да установят земеделската производителност по страни. Резултатите от анализа разглеждат отношението между субсидии и производителност преди и след реформата от 2003 година. Изследва се както корелацията между субсидиите и абсолютната стойност на производителността (измерена чрез индекс на производителността), така и корелацията между субсидиите и растежа на производителността.

 Преди реформата има само две държави с положителна корелация между субсидиите и индекса на производителността - Дания и Португалия, като растежът на производителността е в положителна корелация със субсидиите в горепосочените страни заедно с Германия и Италия. След 2003 г. и разделянето на субсидиите от обема производство, към Дания и Португалия се присъединяват Финландия и Швеция относно абсолютната стойност на производителността, а корелацията между растежа на производителността след реформата и субсидиите  става положителна във всички държави с едно изключение - Гърция.

Очертават се ясни доказателства за това, че преди реформата през 2003 г. връзката между субсидии и ниво на производителност е негативна. За периода след въвеждането на реформата резултатите показват , че за страните с по-значителна корелация отношението между субсидии и производителност става по-малко негативно. По-важното е, че след реформата се наблюдава сериозна промяна по отношение на корелацията между субсидии и ръст на производителността. За повечето страни, корелационните коефициенти стават положителни стойности и при това са статистически значими при 5% ниво на значимост. Единствено за Гърция стойностите на корелационния коефициент са негативни, но статистически незначими. Интересното е, че страните, при които се наблюдава положителна промяна, са както от северните, така и от южните европейски региони.

Докладът посочва и други косвени доказателства за деформиращия ефект на обвързаните с производството субсидии върху структурата на земеделската продукция и разпределението на факторите за производство, което от своя страна води до загуба на производителност. Заради техническа и разпределителна неефикасност, разходи за контрол и несигурни плащания, обвързаните с производството субсидии не стимулират вземането на кредит за разлика от отделените от производството субсидии, а оттам се засилва тенденцията за по-малко земеделски инвестиции. Значителна част от обвързаните с производството плащания биха могли да „изтекат” към други пазарни участници заради промяна на пазарните цени: така ползите от субсидирана помощ за земеделците отслабва.

В случаите, в които се наблюдават незначителни промени или все още негативни ефекти от субсидиите след реформата, се касае за несъвършенства на пазара на земеделския сектор (кредитни проблеми) като Швеция. Друга причина е частичното отделяне на субсидиите от производството - след 2003 г. държавите все още могат да разпределят част от общия пакет субсидии към обвързани с производството плащания: за полски култури, отглеждане на кози, овце и крави. Примери за държави, които запазват значителни нива на обвързаните субсидии, са Австрия, Франция, Гърция, Италия и Португалия.

Откритията в анализа подчертават неефективността на държавното субсидиране на производството, като в същото време са в подкрепа на европейската политика на отделяне на субсидиите от производство и съответната реформа. Направените промени не изкривяват, а повишават производителността, което е в съответствие с плана на Световна търговска организация. От гледна точка на продоволствената осигуреност се очертават възможни подобрения за бъдещ достъп до храни, благодарение на увеличаващия се производствен капацитет.

 

* Материалът е резюме на доклада на Marian Rizov, Jan Pokrivcak, Pavel Ciaian “CAP Subsidies and Productivity of the EU Farms" (Journal of Agricultural Economics, September 2013). Резюмето е изготвено от Лора Светославова, стажант в ИПИ.