Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Общ коментар за „тайните” мерки

Автор: Петър Ганев / 19.03.2010
Оцени тази статия:

Тайни документи и „драконовски" предложения провокираха сериозен дебат за състоянието на бюджета и евентуалните мерки за "излизане" от кризата. Чий е този документ в случая няма значение, по-важното е че се чуха някакви предложения, който бяха широко дискутирани - а това по-принцип е хубаво. За да коментираме каквото и да е било обаче, трябва да си дадем ясна сметка за проблема, пред който сме изправени.

Поради една или друга причина, в момента правителството на България харчи много повече отколкото събира, като в същото време дори бави стари задължения към бизнеса. Това е проблемът и именно оттам тръгват бюджетните неволи. Плановете и прогнозите явно не се случват и това поставя въпроса какво правим оттук насетне.

Изходната позиция на повечето мнения, които се завъртяха през последните дни, е че държавата затяга колана, но има драматичен спад в приходната част на бюджета. Данните обаче показват друга картина - да, има спад на приходите, но има и сериозен ръст на разходите. При това не говорим за инвестиционни разходи или разплащане с бизнеса, а за текуща издръжка, както и за възнаграждения и заплати. Този ръст ясно показва, че затягането на коланите е валидно за хората в техния си личен бюджет, но не и за държавата, която разполага с публични пари. Реални съкращения в администрацията просто не е имало - не говорим за конкретни случаи, а за обобщената картина.

Докато за спада на приходите има някакво обяснение - все пак е криза, то за ръстът на разходите е трудно да намерим логично такова. Именно в това се крие и основният проблем - в тежка година харчим повече от която и да е било друга година.

В този ред на мисли, всяка мярка по отношение на приходите може и да реши бюджетният проблем, но няма да реши проблема с неефективните държавни разходи. Дори по-скоро намирането на допълнителни приходи ще намали стимулите на държавата да оптимизира разходите си. Повечето приходи означават и нещо друго - както и да бъдат замаскирани, те могат да дойдат само от едно място, а именно - от хората или от бизнеса. Няма как да вдигнем приходите, без да утежним положението на тези, които ще запълнят дупката - някой ще плати за разточителството на държавата.

От друга страна, част от „тайните" предложения са насочени към свиване на разходите и то конкретно по отношение на администрацията. Всъщност, около 1/3 от предложенията в „скандалния списък" се занимават с администрацията. Дали чрез плащането на осигуровки от чиновниците, дали чрез премахване на парите за облекло или на някакви други придобивки, резултатът би бил сходен - по-малко разходи. Това като цел звучи добре, но друг въпрос е как точно да се постигне. Дали вместо да се търси общо решение (като споменатите), не трябва да се съкратят само неефективните структури, програми и служители, тоест да се случи обещаното оптимизиране, което обаче не засяга „добрите" чиновници и работещи програми.

Предложенията по отношение на пенсиите също заслужават специално внимание. Да, това е вид доход, който не се облага нито на входа, нито на изхода от системата, но ситуацията в страната ни едва ли позволява неговото облагане в момента. Ситуация, както по отношение на състояние на пенсионната система, така и по отношение на размер на пенсиите и жизнен стандарт. Наказването с данък само на тези с високи пенсии също би било неправилно.

Част от другите предложения също предизвикаха сериозен отзвук, но нека оставим коментара за следващата седмица, когато ще знаем кои от тях са реални и кои не.