Образованието – не е национален приоритет от години

В процеса на съгласуване на проекта на доклад и проект на решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г. министерството на образованието е отказало да го съгласува. Основният мотив за отказа е, че “ С така предложените параметри образованието вече не е национален приоритет ” . За образование са предвидени общо 1 899, 6 хил. лв., което е с повече от 5% нарастване на финансирането, заложено за 2005 г. Не трябва да забравяме обаче, че данните, посочени в Доклада за бюджет 2005 г. не включват допълнителните 130 млн. лв., които бяха гласувани в последния момент под натиска на Новото време (парите бяха предвидени за компютри и Интернет, учебници 1 – 4 клас, квалификация на учители да работят с компютри и т.н. ). Ако включим и тях се оказва, че всъщност тази година министерството ще трябва да работи с около 29 млн. лв. по-малко.

Нарастване има и на парите за държавните висши училища с 11%.

 

Нашият коментар

Нормално е всяко министерство да иска и да се опитва да получи повече средства. Това гарантира безпроблемно съществуване и запазване на статуквото (когато парите не се използват за реформа). Още по-нормално е това да се случва с първия бюджет на правителство с министри от социалистическата партия. Както знаем, сред приоритетите на всички социалисти по света са „равенство и образование за всички”. Нарастване на финансирането обаче води до запазване на влиянието на министерството в тази сфера, което към момента означава хаос преди началото на всяка учебна година, ниско качество на преподавателите, особено в средното училище, несигурност и липса на своевременна информация за това какво ще са променя, липса на стимул за директорите да провеждат реформи, които ще подобрят качеството на образованието, съществуване на паралелна система за образование (частни уроци) и т.н. Липсата на възможност ефективно да се влияе на процеса на обучение от страна на родителите допълнително усложнява процеса на реформа в образованието. От всичко казано до тук можем да направим извода, че в годините на преход образованието наистина не е било приоритет, но не защото не са отпускани средства, а защото министерството не е успяло по никакъв начин да промени каквото и да е.

Единственият приоритет на правителството трябва да са гражданите. Това означава, че ако нивото на образованието в България от години не е добро и явно ресорното министерство не може да се справи, то трябва веднага да се създадат предпоставки на частния бизнес, неправителствените организации и гражданите да се опитат да променят системата. С други думи, трябва да се предоставят повече правомощия на заинтересованите групи, да се приватизират всички висши държавни университети и да им се позволи да провеждат политика, която те сметнат за печеливша. Единственият начин такава реформа да се извърши и едновременно с това всички учащи да продължат да имат достъп до образование е чрез въвеждане на ваучерна система колкото е възможно по-скоро. Българското общество е решило, че ще използва част от събираните от държавата данъци за да финансира средното образование на всички деца и на част от тях за висше образование и тази система ще подобри качеството на образованието по най-справедлив начин. Така всеки родител ще има право да избира и контролира образованието на децата си, а не да зависи от определена политика на правителството.

Резултат от подобни реформи, свързани с приватизация на значителна част от „подотчетните единици” на министерството и ограничаване на намеса в сектора ще се наложи съкращаване на поне 20 – 30% от служителите в министерството (техният брой към момента е около 357 (1)).

 

Нашите препоръки

1/ Предоставяне на право на родителите да избират къде да се изучават децата им – няма логика да се “наказват” финансово всички родители, които решават, че качеството на образованието, предоставяно от държавните училища е лошо и затова избират частните. Когато един родител има право да избира къде да учат децата му, много по-вероятно е той или тя да участват активно по време на целия период на обучение – това е една от причината за успеха на частните училища.

2/ Въвеждане на ваучерна система (финансирането следва ученика) – тя ще позволи на всички родители, независимо от финансовите им възможности да имат право на избор. По този начин ясно се разграничават двете дейности, които в момента се извършват от държавата – формалното финансиране (чрез нашите данъци) на образованието и самото управление на държавните училища. Този проблем може да бъде избегнат като се позволи парите от данъци за образование да следват изборът на родителите. Свободата да избираш мотивира родителите от своя страна да избират внимателно училището и по този начин да се създават училища, които отговарят на техните изисквания. От своя страна конкуренцията между самите училища води до преформулиране, адаптиране и подобряване на програмите, намаляване на бюрокрацията и неефективните разходи.

3/ Училищата трябва да се конкурират помежду си – само чрез реална конкуренция помежду им може да се постигне по-високо качество. Когато са поставени в условия да зависят от избора на родителите и от това да се определя финансирането им, училищата ще се реформират и развиват така, както потребителите на услугите им искат. Тези училища, които се провалят естествено ще се закрият, а учителите и останалите ученици ще бъдат пренасочени там където качеството е по-високо (което е по-добре и за самите ученици).

4/ Предоставяне на повече власт за ръководителите на училищата – наредбите на министерството на образованието са неясни, закъснели, променят се постоянно и не рядко предизвикват обратен на целения ефект. В много случаи някои наредби противоречат на интересите на учениците, но при липсата на конкуренция между училищата е лесно те да бъдат приложени. Като се даде повече на власт на директорите, те ще могат да създават учебни програми, които да бъдат съобразени с профила на учениците в определен регион и изискванията на родителите. Това от своя страна ще повиши качеството и успеваемостта, ще е стимул за въвеждане на нови системи на обучение.

5/ Предоставяне на повече власт на учителите при съставяне на учебната програма – в момента програмата се “спуска” от министерството и не отговаря на съвременните изисквания за минимален набор от знания в бързо променящата се реалност. Постоянните промени в нея правят почти невъзможно да се даде реална оценка на работата на учителите. А знаем, че когато липсват обективни критерии за оценка, е много лесно да се взимат решения без обосновка, които да облагодетелстват определени страни. Като резултат учителската професия губи уважение, много от професионалните учители напускат системата и се губи ценно знание и опит. Част от тези учители, които остават е трудно да се каже, че биха били избрани от родители и ученици ако имаха право на избор. Разбира се не трябва да забравяме и тези, които считат преподаването за призвание, работят с учениците въпреки всички пречки. Но те са малко и не заслужават да работят в такива условия – именно те ще са първите, които ще спечелят от въвеждането на ваучерната система, тъй като те ще бъдат най-желани от училищата.

6/ Предоставяне на пълна свобода за учредяване на учебни заведения – в момента за да се регистрира университет в България, е необходимо решение на народното събрание. Това е един от малкото случаи, в които определен сектор е толкова “тежко” обременен при регистрацията. Това ограничава свободата за навлизане на нови участници и налага наличието на огромни първоначални ресурси. Ако процедурата е опростена като време и усилия най-вероятно много хора, които работят в системата (учители, университетски преподаватели, директори) ще опитат да приложат знанията и опита си в създаването на училище например. По този начин ще се насърчи и участието на бизнеса в организацията, финансирането и управлението на образованието в България.

7/ Предоставяне на възможност училищата да се провалят и успяват – у нас няма училище, което да е затворено защото успеваемостта на учениците е ниска или защото повечето ученици не са завършили курса на обучение. Също така няма и училище, което да е наградено за постигнатите успехи. По-скоро такива успешни училища се “наказват” като се отнема част от финансирането им, защото са успели да намерят допълнително средства чрез спонсори например. По този начин стимулите за подобряване на качеството просто липсват. Ако се въведе ваучерна система, ще се наложи да се затворят тези училища, които се провалят и да се преструктурират тези, които остават, за да могат да отговорят на търсенето и изискванията на учениците и родителите. В същото време броят на учениците остава същият и затова търсенето на добри учители и успешни администратори – директори ще се запази. Като резултат те ще бъдат заплатени по-високо – за разлика от сегашната система, където заплащането се определя въз основа на годините стаж, а не на база постигнати успехи и притежавана квалификация.

 

–––––––––-

(1) Тази бройка се отнася единствено за служителите в министерството и не включва служителите в регионалните инспекторати по образование, учителите и помощния персонал в училищната мрежа.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.