Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ОБРАЗОВАНИЕ

Автор: ИПИ / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Таблица: Разходи за образование

 

Отчет 2004

Отчет 2005

Бюджет 2006

Проект МФ 2007

Общо разходи + резерв (млн.лв.)

1 645.8

1 814.8

1 907.8

2 138.2

% от БВП

4.3%

4.3%

4.2%

4.2%

    Текущи разходи

-

1 637.5

1 779.7

1 933.2

   Капиталови разходи

-

177.4

128.1

205.0

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ

Разходите за образование заемат пето място от общите държавни разходи (10.5%). Факт е, че в България парите никога не стигат за да се задоволят нуждите и исканията на образователна система.

Според различни международни изследвания, качеството на образованието в България е под средното за Европа. Образователната система от години страда от хроничен недостиг на квалифицирани преподаватели, като едновременно с това е натоварена с издръжката на многоброен учителски състав, полезността и ефективността на който е трудно да бъде оценена поради липсата на обективни критерии. Всъщност, пазарът на труд дава своята оценка и тя не е положителна. В тези условия единственото, което правят правителствата в годините на прехода е да увеличават парите за образование с надеждата, че това ще реши проблемите в системата. Независимо, че похарчените пари за един ученик са нараснали с повече от 10% годишно от 1998 година насам, не се регистрира повишаване на качеството на обучението и успеваемостта на учениците. Всъщност, според скорошни изследвания става ясно, че няма връзка между разходите за образование като % от БВП и постиженията на учениците. Според проучване на ОИСР, България е на 34 място за средно ниво на грамотност с общ резултат от 430 точки, като средният резултат за изследването е 473. Страни като Чехия, Русия, Тайланд и Гърция имат по-добри резултати. Въпреки намалението на населението в последните години, данните на Евростат показват, че отношението учител/ученик се е променило от 13.0 през 1998 година до 13.5 за 2004.

Има единодушие сред анализаторите, че основният проблем в българската образователна система е монополът и съществуващата все още силна децентрализация – финансова и по отношение на учебния процес. Има единодушие сред ползвателите, че качеството е незадоволително. Има и различни идеи как да се подобри. Явно подходът с харчене на повече пари без реформи не дава реални резултати.

Въпреки, че сме наясно, че бюджетът не може да е прекалено изчерпателен не можем да приемем фактът, че за всички предложения няма нито един индикатор, който да ни служи за ориентир през годината доколко заложените цели се изпълняват. Единственото на което можем да се надяваме през годината е правителството да изхарчи само толкова средства, колкото е заложило.

Предвижда ли се реформа в образованието в България, четейки проекта за бюджет за 2007? Ето и основните изводи, които можем да направим от оскъдните обяснения за плановете на правителството.

1) Въвеждане на системи за външно и вътрешно оценяване – колкото по-скоро стане практика това, толкова по-скоро ще стане ясно кои училища предлагат лоша образователна услуга и съответно трябва да вземат мерки.

2) Въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на един ученик

3) Въвеждане на програмно финансиране – вече има няколко действащи програми, но за съжаление по никакъв начин не можем да оценим ефективността им. Затова като се въвежда програмното финансиране, това трябва да става по възможно най-прозрачния начин, с конкретни цели, които ако не се постигат трябва да са причина за прекратяване на програмата.

4) Планирано е намаление на щатните бройки в сферата с 714 души – всяко намаление на раздутия щат е добър ход. Бройката обаче не е достатъчна и трябва да се мисли за по-голямо намаление, което е възможно да се случи още през 2007 година.

5) Актуализирани са стандартите за издръжка обучението на един студент – най-вероятно става въпрос за актуализация в посока увеличаване, което не е обосновано с аргументи в проекта. Не става ясно защо е необходима актуализация, как е преценено с какъв процент да се извърши и т.н.

6) Разширена е програмата за осигуряване на превоз до училищата – това би позволило затваряне на някои от училищата в отдалечени райони. Въпреки това, ако беше предоставена пълна финансова автономия на общините и те могат да решават как да използват средствата за образование, то всяка община сама ще реши колко пари да отпусне за превоз и как това да стане в рамките на бюджета и.

7) Въвеждане на диференцирано заплащане на учителите – идеята е добра, но прилагането и на практика ще изисква много усилия от страна на министерството и училищата и най-вероятно ще доведе до социално напрежение в сектора. Въпреки това, ако бъде успешно приложена ще има реални стимули за учителите. Истинската реформа обаче трябва да е в посока по-бърза финансова децентрализация на училищата, когато те ще могат да определят сами заплащането на преподавателите, а не чрез правила, спуснати от министерството.

8) Създаване на 11 нови програми, освен съществуващите досега – няма никаква обосновка какви са тези програми и как ще подобрят състоянието на образованието в страната. Склонни сме да приемем, че част от нарастването на парите за образование е за тези програми и затова е от изключителна важност да има ясни аргументи – изготвилите тази част от бюджета сякаш явно са се стремили никой да не разбере за какво става дума.

9) Нарастване на разходите за образование с 12% спрямо 2006 година и с почти 30% спрямо 2004 година. Изглежда, че въпреки планираните промени за съкращение и оптимизиране на училищната мрежа разходите нарастват главоломно.

Препоръките на ИПИ

Следните препоръки могат да бъдат заложени в бюджета за 2007 година:

1) По-сериозно намаление на щатните бройки на заетите – това ще намали разходите за заплати и осигуровки за бюджета (ако не се въведи пълна автономия в близко бъдеще);

2) Паралелно въвеждане на вътрешната/външна оценка – ще повиши качеството на образованието;

3) Автономия на училищата - възможност училищата сами да могат да определят учебното съдържание, учебниците и начина, по който ще използват парите си – няма да се отрази на разходите за бюджета, а ще даде възможност допълнително да се съкрати централната администрация, ще позволи да се оптимизират разходите на общините и т.н.

4) Въвеждане на ваучерната система в образованието – в първото година от въвеждането на системата за бюджета под формата на допълнителни разходи няма да има ефект, но ще започнат да действат стимули за училищата и университетите. В следващите години, очакваме намаляване на разходите за образование тъй като някои от най-неефективните образователни институции ще отпаднат като едновременно с това, тези които предоставят качествено образование ще бъдат възнаградени за това чрез изборът на всеки ученик/студент и неговия ваучер.