Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Облекчава се режимът за плащане на данъци за малките фирми

Автор: Адриана Младенова / 14.12.2007
Оцени тази статия:

Миналата седмица Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за корпоративно подоходно облагане. Една от промените, които се предвижда, е отпадане на изискването фирми с годишен оборот до 200,000 лв. да не плащат авансови вноски съгласно сега действащия Закон за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). Мотивите към законопроекта за отпадане на тоза изискване са ясни и логични: "Промяната ще доведе както до облекчаване на данъкоплатците (икономия на средства и време), така и до облекчаване администрирането на данъка от Националната агенция за приходите."

Действително, внасянето на авансови данъци е твърде бюрократична процедура, която лишава бизнеса не само от ликвидни средства, но изиксва време и разходи. Според данни на Министерството на финансите, излезли в медиите, фирмите, които ще се облагодетелстват от новите разпоредби, са най-малко 164,000 броя. Към тях трябва да се прибавят и всички новоучредени фирми. Според сега действащите разпоредби фирмите, които са излезли на печалба през предходната година, трябва да правят месечни авансови вноски, а фирмите, които са излезли на загуба, както и новоучредените фирми трябва да плащат тримесечни вноски[1]. Ако не се спазват тези правила, фирмите дължат лихви върху неплатените на време задължения.

Анализ разходи-ползи

Ползите за бизнеса включват:

  • спестено време поради попълване на по-малко платежни и пресмятане на авансовите задължения. Въпреки че и досега не всички фирми са спазвали това изискване, ако приемем, че 80% от 164 000 фирми са спазвали разпоредбите на закона и средно им отнема половин час да пресметнат размера на данъчното задължение, да напишат платежните и да ги пуснат в банката (част от фирмите имат интернет банкиране, което значително улеснява процеса), то спестеното време е 590 хил. работни часа. В парично изражение при тези консервативни допускания спестените разходи са поне 1,3 млн. лв. За някои фирми разходите, свързани със заплащането на авансови вноски, са по-големи от обичайните, защото им се налага да се консултират с експерти и счетоводители. За да бъдат оценени по-точно тези разходи, обаче, е необходимо по задълбочено изследване и анкетно проучване между самите фирми.
  • спестени средства от банкови такси - те са над 1 млн. лева. Точната сума отново варира в зависимост от условията на банките и колко фирми ползват интернет банкиране.

Ползите за публичния сектор включват опростяване на администрирането на данъка за задължените лица. Което може да доведе до оптимизиране на структурата на администрацията и спестяване на време и средства. Точните сметки за тези ползи, обаче, също изискват повече данни и информация от самите публични органи.

Разходите за бюджета

Бюджетът няма да загуби приходите от авансови плащания, а само ще се забави във времето получаването им. Единствено като загуба може да се отчетат натрупаните лихви, които се начисляват върху предприятията, които не са внесли авансово задълженията си. Те обаче са пренебрежимо малка сума и целта им е не получаване на приходи в хазната, а постигането на възпитателен ефект върху длъжниците.

Най-много приходи от корпоративен данък правителството получава през месец март, когато фирмите приключват счетоводно годината и правят данъчно изравняване на корпоративния си данък. По данни на Министерство на финансите през м. март 2007 г. са постъпили 524,8 млн. лв. приходи от корпоративен данък, което представлява 35% от приходите от корпоративен данък до м. октомври включително. От друга страна фирмите, които попадат в обхвата до 200 000 лв. годишен оборот представляват 13% от общия брой активни субекти според регистъра на Булстат.

Ясно е, че ползите са много по-големи от разходите. Остава напълно логичен въпросът защо този праг не се увеличи (както предложи Мартин Димитров от ОДС например, фирмите с оборот до 1 млн. лв. да бъдат освободени от авансови вноски). Според Закона за малки и средни предприятия фирмите с годишен оборот до 200,000 лв. попадат в категорията микропредприятия. Това са предприятията с оборот (или стойност на активите) до 3,900,000 лв., а малки предприятия са с годишен оборот до 19,500,000 лв.

Според международното изследване на Световната банка и Прайсуотърхауз Купърс "Плащане на данъци 2008"[2] България се нарежда на 88 място по общия индекс за плащане на данъци, който отчита както размера на данъчните ставки, които плаща бизнесът, така и броя на плащанията, процедурите и времето, което отнема покриването на данъчните задължения. По отношение само на показателя "време, необходимо за плащане на данъци" България се нарежда на 160 място от общо 178 страни, т.е. страната ни е в дъното на класацията по този критерий. На една средно голяма фирма й отнема 616 работни часа на година, за да попълни нужните документи, събере и подготви необходимите данни и в крайна сметка да плати задълженията си. Част от причините за това са твърде тежките и бюрократични процедури, които необосновано натоварват бизнеса и създават работа на данъчната администрация. Ето защо опростяването на административните процедури по плащане на данъци трябва да се разглежда наравно по важност с размера на данъчните ставки.

В този ред на мисли, намалението на данък дивидент от 7% на 5% също е положително развитие, но може и повече. Отменянето на данъка (по предложение отново на Мартин Димитров) ще "струва" около 50 млн. лв. приходи в бюджета, но срещу тях има разходи за администрирането му и разходи на бизнеса за изчисляване и съобразяване с регламентите. По отношение на опростяване на процедурите по плащане на данъци има да се извърви още дълъг път. Може да се приложат добри практики от други държави - например в Сингапур средно отнема 49 работни часа на една средно голяма компания да плати всичките си данъци, в Швейцария - 63 часа, Ирландия - 76 часа (според цитираното изследване).


 


[1] Според чл. 84 и чл. 85 от ЗКПО.

[2] Изследването е достъпно тук: http://www.doingbusiness.org/taxes