Обама няма план „Б”

Бюджетните мечти няма да ни помогнат да се справим с идващата фискална катастрофа

Президентът Обама наскоро представи новия си бюджет, който отново пренебрегва реалността. Той съдържа нов дефицит от един трилион долара, който предполага огромни увеличения в приходите, създадени от увеличаването на данъчната ставка за „богатите” и корпорациите. Обама знае, както знае и всеки друг, че Конгресът няма да одобри увеличението на данъците. Дори и да го направи, предвидените приходи няма да бъдат реализирани, защото „богатите” ще променят поведението си и ще намерят други начини да си набавят доходи, а икономическият растеж ще спадне, отразявайки се на данъчните постъпления. Корпоративните данъци се плащат от потребителите чрез по-високи цени и от работниците чрез по-ниски заплати – толкова за обещанието да не се вдигат данъците за тези, чиито доходи са под 250 000 долара. Всеки добър данъчен специалист знае това, но президентът избира да пренебрегне реалността и да демагогства по въпроса.

Дори по-притеснителна е липсата на дискусия за липсата на резервен план, в случай че предвиденият икономически сценарий не се реализира, а вероятностите клонят към нереализирането му. Истината е, че САЩ и повечето други правителства, особено европейските, са достигнали или са близо до достигането на границите на възможностите си да облагат с данъци или да заемат ресурси. Тази ситуация води или до масивни орязвания на правителствен бюджет, или до много висока инфлация.

Всеки знае, че ако дадено лице или даден бизнес вземе прекалено голям заем, плащанията по лихвата в крайна сметка ще надхвърлят всички други плащания, освен ако не се орежат разходите или не се обяви банкрут. Правителствата са различни. Тези, които печатат собствени пари като САЩ, обикновено стигат до инфлация като начин да намалят абсолютната стойност на своите плащания и дългове, оставяйки притежателите на държавни облигации с пръст в устата. Правителствата, които не печатат собствени пари, като тези на Гърция, Калифорния и Илинойс, са принудени да орязват драстично разходите си, независимо дали желаят или не, или да обявят несъстоятелсност по дълговете си, освен ако някое друго правителство или международна агенция не реши да ги спаси.

Съединените щати успява да се измъкне с дефицити от над трилион долара на година и увеличение на отношението дълг към БВП, защото САЩ, въпреки че са в голяма фискална криза, не са по-зле от много европейски и други държави, така че страната все още привлича парични потоци. Също така САЩ имат възможност да поддържат плащанията по обслужването на дълговете си ниски, защото Федералният резерв изкупува дълга и сега е най-големият държател на американски дълг. Федералният резерв инжектира кеш в икономиката, за да заплати държавните облигации, които закупува, което естествено ще рефлектира в по-високи нива на инфлация. Но банките, финансовите институции и други увеличават техните кешови баланси (абсорбирайки кеша на Федералния резерв), отчасти защото правителството увеличи изискуемите резерви и има по-малко нискорискови възможности за отпускане на кредити.

Въпреки това тази игра има своите граници. По някое време – следващия месец, след половин или една година – частните икономически участници ще спрат да трупат кеш и инфлацията ще избухне, или правителството ще направи сериозно орязване на бюджета, за да намали своите заеми.

Помислете за следния сценарий. Избухва война с участието на Иран, повечето от иранските доставки на петрол се преустановяват, а корабоплаването през Персийския залив е нарушено. В резултат на това цените на петрола се повишават, а оттам и цените на почти всичко останало. По време на пика на инфлацията, купувачите в облигации отказват да заемат средства при близки до нула лихвени нива. Цената за финансирането на държавния дълг също се повишава и правителството е принудено или да намали драстично разходите си, или да печата долари (сериозно намалявайки тяхната стойност и правейки всеки по-беден).

Всеки може да предвиди различни варианти за това как може да бъде предизвикана фискална криза. При наличието на голяма вероятност за криза един порядъчен човек, бизнес или правителство ще имат резервен план, в случай че трябва да се справят с нея, когато тя настъпи. Администрацията на Обама очевидно няма резервен план, различен от пожелателното мислене. В момента почти 40 процента от федералните разходи са финансирани чрез заеми. Когато кризата се зададе, нов евтин заем няма да може да бъде продаден и заради ефекта върху икономиката, данъчните постъпления ще намалеят. Тогава федералното правителсво може да бъде принудено да намали наполовина своите разходи в реални измерения (дали чрез значително намаляване на бюджетни разходи, или чрез инфлация).

Почти 2/3 от правителствните плащания (2,1 трилиона долара) са за социално осигуряване, здравни осигуряване и подпомагане, купони за храна, осигуряване срещу безработица и други трансферни разходи. Останалите една трета (1,3 трилиона долара) са изразходвани по усмотрение (всъщност всички са такива) и повечето от половината от тях са за дейности, свързани с отбрана.

Мениджърите често се изправят пред нуждата от това да орязват драстично размерите на своите дейности – заради промени в технологиите или пазарите – с цел да съхранят или да преструктурират компаниите си. Добрите мениджъри имат резервни планове, които включват поддържането само на най-жизнените аспекти на бизнеса и отстраняването на нещата, които не носят печалба. Политиците и правителствените служители често се опитват да избегнат трудните избори –доказателство за това е новият бюджет на Обама. Нужен е фискален резервен план, за да може да бъде избегната допълнителната цена на идващата икономическа катастрофа.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник,13 февруари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.