Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Очаквана продължителност на живота и пенсионните системи в развитите страни

Автор: Георги Аврамов / 15.04.2011
Оцени тази статия:

На 17-ти март беше публикувано четвъртото издание на Поглед върху пенсиите (тук). Фокус на изданието са размера на пенсиите, пенсионната възраст и средната продължителност на живота в страните от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) и Г-20.

Изправени пред застаряващо население и по-висока продължителност на живота, повече от половината от разгледаните страни са увеличили или планират да увеличат пенсионната възраст – възрастта за жени ще бъде променена в 18 държави, а за мъже – в 14. Други страни са въвели автоматично обвързване на пенсиите с продължителността на живота. Част от реформите са свързани с въвеждането на стимули за оставане в работната сила вместо пенсиониране. 

Средната пенсионна възраст за мъже е 63 години, а за жените – 62. Тя ще нарасне на 65 години до 2050 г. и за двата пола според сегашните планове. Тъй като в почти всички страни от ОИСР, прогнозите са за увеличаване на продължителността на живота до степен, която ще неутрализира ефекта от повишаването на пенсионната възраст, финансовата стабилност ще бъде застрашена в бъдеще, освен ако възрастта не бъде увеличена допълнително спрямо сегашните програми.

 

Средна продължителност на живота след пенсиониране

 

Източник: Поглед върху пенсиите, четвърто издание

 

От графиката ясно се вижда нарастващата средна продължителност на живота при достигане на пенсионна възраст, представена за мъже и жени по отделно за две различни възрасти – 60 и 65 години. Така например, прогнозите за 2050 година са, че средната продължителност на живота за жените на 65 годишна възраст е около 24 години (червената пунктирана линия), докато през 1960 г. тя е била само 15 години. Според изследването, ако жените през 2050 се пенсионират на тази възраст (65 години) и получават държавна пенсия средно още 24 години, това ще окаже огромен натиск върху публичните финанси. Необходимо е, според авторите, да се предприемат час по-скоро мерки.

Като алтернатива на по-високата пенсионна възраст, някои държави са въвели автоматично обвързване на размера на пенсиите с очакваната продължителност на живота. Учудващо е, че подходът на обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота е въведен в много малко държави – политики, които ще имат сходен резултат, се очакват да влязат в сила в Дания (2027 г.), Италия (2015 г.) и Гърция (2020 г.). Предимството на тази политика е, че отправя ясни сигнали за необходимостта от по-дълъг престой в работната сила.

Друг възможен вариант е да се поощряват хората сами да спестяват за своите старини, за да компенсират по-ниските бъдещи държавни пенсии (което според изследването ще е неизбежно заради очакваните проблеми в публичните финанси). Вече има няколко значителни успеха в тази посока. Схемата КивиСейвър в Нова Зеландия, например, автоматично прехвърля хората в частни пенсионни фондове, освен ако те изрично не се откажат. По този начин изключително бързо е разширен обхватът на частните пенсионни фондове върху населението. През 2012 г. Обединеното кралство ще последва този пример. В Германия пенсиите Райстер също имат сериозно покритие, особено сред младите и хората с по-ниски доходи – групите, които останалите държави срещат трудности да достигнат и включат във фондовете за пенсии (въпреки, че тези програми разчитат по-скоро на сравнително щедри държавни финансови стимули, отколкото на автоматично записване).

Политиките, свързани с пенсионните системи винаги са били съсредоточени върху балансирането на ползите и разходите, което в резултат на световната икономическа и финансова криза стана изключително трудно. Кризата обаче е просто още един проблем към съществуващите много по-сериозни дългосрочни предизвикателства пред пенсионните системи, свързани със застаряващото население. Ако правителствата отлагат реформите, тогава мащабът от корекциите, които ще бъдат нужни в средносрочен и дългосрочен план ще бъдат не само наложителни, но и много по-болезнени. Гърция, Унгария и Ирландия вече бяха принудени да реформират значително своите пенсионни системи, като условие за получаване на международна финансова помощ.