Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нюансите в прегледа на качеството на активите

Автор: Калоян Стайков / 02.08.2019
Оцени тази статия:

Финансовият свят, както и реалният, рядко е черно-бял и обикновено включва цяла палитра от цветове, включително и сиви зони. С малки изключения, дебатът около публикуваните резултати от прегледа на качеството на активите (ПКА) на банките и стрес теста на Европейската централна банка (ЕЦБ) много бързо се превръща в монохромна оценка за състоянието на банковата система и, по-лошо – мненията варират от няма проблеми с никоя банка до има сериозни проблеми и до няколко години може да се очаква нов сезон на сериала КТБ.

Прегледът на активите се извършва като част от мерките за присъединяване на България към Механизъм на обменните курсове (ERM ІІ) и Банковия съюз (чрез установяване на т.нар. „тясно сътрудничество“ между ЕЦБ и местния компетентен орган съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета. На този етап е практически невъзможно резултатите да се тълкуват в този контекст, тъй като не е ясно какви мерки ще бъдат предписани, както и дали изпълнението им ще се превърне в предварително условие за присъединяване или страната ще се присъедини към двата механизма докато още се наблюдава изпълнението на очакваните предписани мерки. Може обаче да се разсъждава за резултатите в контекста на регулаторната рамка, очакваното ѝ развитие през следващите години и динамиката на сектора в периода от предходния ПКА през 2016 г.

За тази цел се фокусираме само върху прегледа на качеството на активите. Той  има по-скоро пруденциален, отколкото счетоводен характер и осигурява на ЕЦБ моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на определена дата, докато стрес теста показва как биха се променили капиталовите позиции на банките при хипотетични сценарии за развитие на икономиката. Резултатите от прегледа на качеството на активите на шест банки показват, че в общия случай промяната е пренебрежимо малка – корекциите в капитала варират между -0,2 процентни пункте и -1,6 процентни пункта (пр.п.). В два от случаите обаче се наблюдава по-сериозна корекция, която при Инвестбанк е 5,2 пр.п., а при Първа инвестиционна банка е 11,2 пр.п. Това повдига въпроси относно прилаганите методология за оценка на активите и оценката на капиталовата адекватност в  двете банки. Причината не може да се търси в прилагането на новите Международен стандарт за финансово отчитане 9, тъй като той влиза от 1 януари 2018 г., а прегледът на качеството на активите се извършва към 31 декември 2018 г., т.е. всички банки следва да прилагат стандарта от началото на годината.

 

Таблица 1: Промени в съотношението на базов собствен капитал[1] от първи ред (БСК1), 31 декември 2018 г.

Име на банката

Изходно съотношение на БСК1

Съотношение на БСК1 след ПКА


(%)

(%)

УниКредит Булбанк АД

24,7%

23,1%

Банка ДСК ЕАД

19,0%

18,6%

Обединена българска банка АД

21,5%

21,1%

Първа инвестиционна банка АД

15,7%

4,5%

Централна кооперативна банка АД

16,4%

16,2%

Инвестбанк АД

15,2%

10,0%

Източник: ЕЦБ

 

От информацията от ЕЦБ става ясно, че необходимостта от допълнително укрепване на капиталовите позиции се определя въз основа на същите прагови съотношения като в предходните стрес тестове: съотношение на базовия собствен капитал от първи ред в размер на 8% за прегледа на качеството на активите и базовия сценарий на стрес теста и 5,5% за утежнения сценарий на стрес теста. Същият подход се използва както при прегледа на качеството на активите на банките в Европейския съюз през 2014 г., така и при прегледа на качеството на активите в България през 2016 г. Най-общо прагът от 8% съдържа задължителните 4,5% минимално капиталово изискване, предпазен капиталов буфер от 2,5% и надбавка от 1%.

Освен задължителните минимални изисквания за базов собствен капитал от първи ред от 4,5%, съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 в сила е и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, която предвижда възможност за създаване на допълнителни капиталови изисквания. Така например Българската народна банка (БНБ) започва да изисква такива буфери, които включват:

  • Предпазен капиталов буфер - май 2014 г.;
  • Буфер за системен риск – от януари 2015 г.;
  • Антицикличен капиталов буфер, приложим за кредитни рискови експозиции в Република България – октомври 2019 г.;
  • Буфер за друга системно значима институция (приложим за десет банки) – януари 2019 г.

 

Подобни мерки се прилагат и в други страни от ЕС, като от прегледа личи, че БНБ изглежда да има един от най-консервативните подходи, тъй като прилага широк спектър от буфери, а за някои от тях използва максимално допустимите стойности.

Казано накратко – от прегледа на качеството на активите на шест български банки не личат проблеми за банковата система като цяло. Същевременно има институции, които следва да положат допълнителни усилия, включително чрез прилагане на по-консервативни методи за оценка на активите си, за да могат устойчиво да повишат капиталовата си адекватност предвид капиталовите изисквания на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Нещо повече – от определените от БНБ буфери става ясно, че се очаква тяхното увеличение през следващата година, т.е. някои банки ще трябва едновременно да се справят със стари затруднения, както и да отговорят на новите по-високи капиталови изисквания.

Ако оставим настрана регулаторните изисквания и резултатите от прегледа на качеството на активите, през последните години се наблюдават известни разлики при развитието на преглежданите шест банки. Три от банките бележат сериозно увеличение на активите си в процентно изражение през последните три години, докато останалите имат по-умерен ръст. С други думи банките се възползват по различен начин от новата кредитна вълна и докато някои са по-агресивни при увеличаването на портфейлите си, други са по-консервативни. Това развитие навежда на мисълта, че резултатите от предходния преглед на активите в България оказват влияние върху тяхното поведение, което може да се изразява в по-консервативно кредитиране, намаляване на рисковите експозиции, продажба на кредитни портфейли и т.н.


2015

2018

разлика,

млн. лв.

разлика, %

УниКредит Булбанк АД

17 368

19 414

2045

11,78%

Банка ДСК ЕАД*

11 100

14 454

3354

30,21%

Обединена българска банка АД**

9247

11 270

2024

21,89%

Първа инвестиционна банка АД

8680

9312

632

7,28%

Централна кооперативна банка АД

4642

5614

972

20,95%

Инвестбанк АД

1953

2121

168

8,59%

 

Източник: Отчет за финансовото състояние на банките, собствени изчисления

*Данните за ДСК не включват активите на Societe Generale Експресбанк АД

**В резултат на сливане между Сибанк и Обединена българска банка през 2018 г. данните за съответната година представят общите активи на новата група, за сравнение за 2015 г. данните за Обединена българска банка включват активите на Сибанк

 

С други думи прегледът на качеството на активите не е академично упражнение без последици, нито е крайна присъда, за закриване на една или друга банка. Това е инструмент в рамките на надзорния процес над сектора, който дава моментна картина на състоянието му. Следва да се идентифицират слабостите и да се предприемат мерки и срокове за изпълнението им. Предстои да се разбере какво означават тези резултати за амбициите на България по пътя ѝ към ERM II и Банковия съюз.

 


[1] Елементите на базовия собствен капитал са дефинирани в чл. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници