Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нямало минимални доходи в България

Автор: Зорница Славова / 01.04.2010
Оцени тази статия:

На 18 март на интернет страницата на Европейския парламент излезе съобщение за въвеждане на минимален доход в Европейския съюз. В съобщението директорът на Социална платформа Рошан Ди Пупо казва, че „в ЕС 24 от 27 държави имат система за минимален доход, а в България, Гърция и Италия такъв механизъм не съществува". Това просто не е вярно!!!

Българското законодателство използва цялата гама от системата за минимални доходи, която засяга всички граждани и включва Гарантиран минимален доход, Минимална работна заплата и Минимални осигурителни прагове.

Всъщност въвеждането на гарантиран минимален доход за всички страни беше една от мерките в приетия от Европейския парламент доклад за борба с бедността от октомври 2008 година[1]. Идеята е борбата с бедността да бъде подпомогната чрез приемане на гарантиран минимален доход в размер на 60% от средната работна заплата и уредена със закон минимална работна заплата също в размер най-малко 60% от съответната (национална или отраслова) средна работна заплата. И двете предложения целят справедливо заплащане, разширяване на възможностите или просто увеличаване на жизнения стандарт на населението. На практика, обаче, ефектът от подобни мерки би бил точно обратният.

Гарантиран минимален доход

Гарантираният минимален доход в България се определя от Министерски съвет и служи като база за определяне на месечните, целевите и еднократните социални помощи (чл. 12 от Закона за социалното подпомагане). За 2010 година разходите за социални помощи и обезщетения са малко по-малко от 2 млрд. лв. и представляват 2,8% от БВП.

В средата на януари тази година с промени в Закона за социалното подпомагане бе гласувано премахване на срока (последно беше една година) за получаване на помощи от лица в трудоспособна възраст, т.е. вече има възможност за доживотно социално подпомагане. Това решение бе отново резултат от обсъждания на ниво Европейски съюз след като Европейският комитет за социални права изрази мнение, че определянето на период за получаване на помощи може да лиши някои хора от основния им източник на препитание. Тук ясно се вижда, че логиката е напълно сбъркана. Как така всеки, който иска да живее на гърба на другите, може да го прави и дори ще бъде подкрепян законово[2]?   

Факт е, че периодът и размерът на социалните помощи оказват голямо влияние върху хората относно решенията им, свързани с тяхната заетост. Колкото по-големи са помощите и колкото по-дълъг е периодът, през който могат да се получават, толкова повече хора ще се възползват от тази „възможност". Това прави предложението за въвеждане на минимален доход на територията на целия Европейски съюз необосновано и обрича всички държави на проблемите, с които някои държави отдавна се сблъскват. Пример за това е Германия, където помощите са достатъчно високи и за достатъчно дълъг период, че да привличат огромен брой хора. Връзката е неоспорима: повече хора на помощи, по-малко работещи, по-нисък растеж.

Минимална работна заплата

Следващата мярка, свързана с минимални доходи, но този път за работещите, е определянето на минимална работна заплата. Увеличението на минималната работна заплата в България е непреходна тема, но напоследък дори започна да се спряга и като антикризисна мярка. Един от доводите на застъпниците за по-високо заплащане е, че минималната заплата в България е сред най-ниските в Европа. Това може и да е така, но не трябва да забравяме, че тази минимална заплата е продукт на една икономика, в която цените и доходите са също сред най-ниските в ЕС. Когато се споменава, че заплащането в България е ниско в сравнение с другите европейски страни, трябва също да се има предвид, че и производителността на труда е много далеч от тази в ЕС, а при нискоквалифицираната дейност цената на труда е съществен елемент за заетостта. Тук е мястото да споменем, че България е на първо място в ЕС по показателя „процент от населението, което е на минимална работна заплата" - цели 12,5% по данни на Евростат за 2007 година. Ясно е, че зад тези цифри се крие и широкоразпространената практика за официално плащане на минимално изискуемия осигурителен праг и доплащането на договорена горница „на ръка". Въпреки тази особеност на националното заплащане на труда, едно решение за минималните заплати очевидно би засегнало значителна част от населението.

Прибавянето на изкуствена стойност към цената на труда първо изкривява пазара (колкото е по-висока минималната заплата, толкова по-голямо е изкривяването) и второ, създава реални бариери за навлизането на нови компании и става причина за фалита на вече съществуващи. Практиката показва, че основните ефекти от увеличаването на минималната заплата са повишаването на безработицата и разширяването на сивия сектор. Реално всеки, който създава по-малка добавена стойност, или трябва да бъде уволнен, или ще премине в сивия сектор.      

Минимални осигурителни прагове

Минималните осигурителни прагове на практика се възприемат от работодателите като минимум на официалното възнаграждение. За сметка на евентуално повишаване на платените осигуровки, техните ефекти върху бизнеса са същите като при наличието на минимална работна заплата - увеличаване на безработицата, разширяване на сивия сектор, повишаване на цените, намаляване конкурентоспособността и инвестициите[3].

Уредените в закони минимални плащания изкривяват стремежите на хората и функционирането на пазарите. Отпускането на социални помощи не трябва да стимулира трудоспособните хора да живеят на гърба на трудещите се. Чиновниците не би следвало да се намесват при договарянето на заплащането между работодател и работник, а държавата не трябва да насочва работниците чрез поставянето на минимални прагове.

Тези принципи са най-добрата антикризисна мярка в сферата на социалната политика и пазара на труда. Решенията на управляващите трябва да следват посоката на подобряване на бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията, осъществяване на реформите (пенсионна, здравна), дерегулация и увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда. 

 


[1] Съобщението от Европейския парламент можете да намерите ТУК.

[2] Анализът „Узаконяване на професията безработен" на ИПИ, публикуван неотдавна във в-к Дневник, разглежда по-подробно тази мярка.

[3] Изследването на ИПИ „Оценка на въздействието на промяната на минимални осигурителни прагове" е достъпно ТУК.