Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Няма сделка!

Автор: Петър Ганев / 04.06.2010
Оцени тази статия:

През изминалата седмица се изговори много за лихвите по кредитите. Стартът бе даден от един политик, който вдигна така желания шум около името си, после темата бе подхваната от всички медии и така се превърна едва ли не в нещо актуално, което се дискутира на най-високите нива в държавата. Идеята видите ли била да се регулират лихвите по кредитите у нас с цел да бъдат по-нормални (разбирай ниски) и съответно българският бизнес да си вземел глътка въздух.

Темата наистина стана актуална, а коментарите в общественото пространство съвсем не бяха еднопосочни. Чуха се много мнения в защита на бизнеса, за неговите нужди, за ниските лихви в други страни, за лошите банки, които едва ли не са се наговорили, за това как държавата трябва да се намеси и да оправи нещата. Все мнения, които по един или друг начин защитават една от най-глупавите идеи, давани в страната ни през последните години.

В България кредитът се счита за даденост. Смята се, че има едни банки, който разполагат с огромен ресурс, чиято роля е да дават кредити на българския бизнес и граждани. Те не трябва да печелят или да мислят, а просто да изпълняват дадената им роля – да раздават кредити. Един вид, всички ние имаме право на тези пари. И то не индивидуално, никой не твърди, че трябва да се дават кредити на хора без доходи примерно. Не, говори се колективно – българският бизнес има правото на кредит и колкото му е по-трудно, толкова по-голямо право има. Нуждите на бизнеса се поставят над всякакви пазарни процеси.

Парите имат своята цена. Ако те нямат цена, тогава защо въобще да ги раздаваме един на друг? Защо да се разделяме с тях и да поемаме риск, ако не получаваме нищо за това? Колкото по-висок е рискът, толкова по-висока е и цената на парите. Нормално е в Европа лихвите да са по-ниски спрямо тези в нашата страна. Страната ни може и да е по-бедна спрямо другите европейски държави, но в същото време е и по-рискова в много отношения. Когато доверието го няма и лихвите ще са относително високи.

През последните години голяма част от кредитирането се случи заради наливането на ресурс отвън. Защо ли някой в Австрия или Германия би решил да насочи ресурс и да започне да кредитира в България? Отговорът е прост – с цел печалба! Пазарът тук е установил лихвите на нива, по-високи от тези в други европейски страни. Това означава, че цената на парите тук е по-висока и съответно може да се генерира по-висока печалба. Това е причината да се влива ресурс отвън в българските банки. Ако лихвите бяха същите като в Европа, при различни нива на риск, то ресурсът просто нямаше да е тук.

Когато говорим за нуждите на българския бизнес и високите лихви в страната ни трябва да бъдем много внимателни. Трябва да си даваме ясна сметка какво предлагаме. Изказът „тези лихви са много високи, трябва да направим нещо” води неизменно до административното регулиране на лихвите (примерно таван на лихвите). Да се говори за „плаващ механизъм” или „натиск върху банките” е опит да се прикрие истинската същност на предложението – администриране на лихвите!

Лихвите също се определят от търсене и предлагане – в случая на пари. Когато държавата се намеси на пазара и административно намали лихвите, то …просто нямаме сделка. Точно това ще е резултатът – ще заменим „скъпи” пари с липсата на пари. Сделка, която иначе би се случила, при това със съгласието на двете страни, сега просто няма да се случи въпреки желанието на двете страни. Тяхното търсене и предлагане ще се срещнат …но извън пазара.