Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои приходи очаквано разочароват

Автор: Калоян Стайков / 09.09.2011
Оцени тази статия:

Както вече стана ясно – държавният бюджет за 2011 г. няма да се актуализира и няма защо, тъй като за момента не се наблюдават фактори, които да изискват промени. Интересно е обаче поведението на данъчните приходи по месеци спрямо планираните за 2011 г. постъпленията.

При най-големия приходоизточник за държавния бюджет – постъпленията от ДДС, динамиката през 2011 г. е добра в сравнение с изпълнението му през предходната година, но не и в сравнение с 2006-2009 г. В края на юни постъпленията от ДДС представляват 53% от очакваните, в сравнение с 49% от събраните за 2010 г. и средно 55% за периода 2006-2009 г. С други думи, наблюдава се раздвижване във вътрешното търсене през тази година в сравнение с предходната, но все още е ниско в сравнение с годините преди 2010 г.

Малко по-добро е положението при акцизите – вторият по големина приходоизточник, където за седемте месеца на годината са събрани 54% от плана в сравнение с 50% през 2010 г. и 54% средно за периода преди това. Трябва да се има предвид, че и при двата налога се наблюдава сходна месечна тенденция, а именно че постъпленията от тях са сравнително по-слаби през първата половина на годината и по-силни през втората, най-вече през ноември и декември.

При постъпленията от данъци върху доходите на физически лица (ДДФЛ) месечната тенденция през годините е сравнително постоянна, като най-силните месеци са април и декември, което може да се обясни с изплащане на бонуси или премии, както и с годишните данъчни плащания. Събраните приходи от ДДФЛ за първите седем месеца на годината представляват 60% от планираните, което е значително по-добре в сравнение със средните стойности за периода 2006-2010 г. – 56%. Това, обаче, в голяма степен, ако не изцяло, се дължи на увеличението на минималните осигурителни прагове – средно с 5, 6%, като събраните приходи растат с 5,8%.

Най-интересна и вероятно леко обезпокоителна е динамиката при постъпленията от корпоративни данъци и социално осигуряване. Именно тези две групи се сочат от НАП като основните виновници за очаквано неизпълнение на приходите за 2011 г. в рамките на 500 млн. лв., като надценяването на очакваните постъпления от социални осигуровки дори беше използвано като претекст за смяна на управителя на НОИ. За седемте месеца на т.г. са събрани едва 64% от очакваните постъпления от корпоративен данък, което е далеч по-лошо в сравнение с изпълнението през кризисните 2009-2010 г., съответно 70% и 66%. Тук трябва да се има предвид, че от началото на 2011 г. влезе в сила по-висок коефициент за месечните авансови вноски от корпоративни данъци – 1.1 в сравнение с коефициент от 1 през 2010 г. С други думи за първите седем месеца на годината авансово са събрани повече средства и въпреки това постъпленията са изключително разочароващи.

Слаби изглеждат резултатите и при събраните социални осигуровки – 38% от очакваните, колкото са и през 2010 г., в сравнение със средно 42% в периода 2006-2009 г. Интересното в динамиката им е високият процент на изпълнение през 2008 г. – 44%, когато заетите растат с близо 5%, а социалните осигуровки се понижават с 3 п.п. През 2009 г., когато заетите намаляват с 2,5%, а осигуровките – с 4 п.п., изпълнението за първите седем месеца е 41%. Средно за първото полугодие на 2011 г. заетите са намалели с 1,5% в сравнение със средната стойност от 2010 г., а заедно с това бяха увеличени и социалните осигуровки с 1,8 п.п., като изпълнението е едва 38%. С други думи наблюдаваме по-слаб спад на лицата, които плащат осигуровки, увеличение на ставките и въпреки това имаме по-слабо изпълнение в сравнение с 2009 г.

Слабите постъпления при двете данъчни групи не изглеждат проблемни сами по себе си, тъй като бюджетът разполага с механизми да балансира по-ниските приходи, като един такъв е задържането на 10% от разходите на министерствата. По-интересно е да се види кои са приходните групи, които страдат от лошо планиране или лоша събираемост. Сравнително доброто представяне на косвените данъци се дължи най-вече на ръста на вноса, а събраните приходи от ДДФЛ са в голяма степен, ако не изцяло, в резултат на повишаването на минималните осигурителни прагове.

Същевременно приетите от правителството 60 антикризисни мерки в началото на 2010 г., които бяха насочени към подкрепа на фиска, реалния сектор, доходите на домакинствата, пазара на труда, социалноосигурителната система и засилване на финансовата стабилност в страната явно не произведоха реалния ефект. Заедно с това от началото на 2011 г. бяха увеличени социалните осигуровки с 1.8 п.п., което целеше подкрепа на приходите от тези осигуровки. От данните за първите седем месеца се вижда, че правителствените мерки не са помогнали нито на частния сектор, нито на постъпленията от социалноосигурителни вноски. На другите два фронта бяха увеличени авансовите вноски за данъците на частния сектор и разходите за заплати и осигуровки, което на фона на все още слабото вътрешно търсене и мъчителното възстановяване на икономиката единствено може да е в тежест на реалния сектор.

Въпросът е защо правителството все още е изненадано, че събираемостта на корпоративен данък и социални осигуровки беше най-добра в годините, когато те се намаляваха, а тази година само при тях се очаква неизпълнение. Няма причини за това, особено ако отчита реалността. За съжаление, това не винаги се случва.

 

Данъчни постъпления, като процент от събраните (за 2011 г. – като процент от планираните)

 

Източник: МФ и собствени изчисления