Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някои наблюдения по процедурата за главен прокурор

Автор: Иван Брегов / 25.10.2019
Оцени тази статия:

За процедурата преди изслушването

При единствен кандидат за главен прокурор, в иначе замислената по закон състезателна процедура, няма кой да създава неудобства за кандидата. Това предполага той спокойно да се отдаде на подготовката за представянето си. Въпреки това Иван Гешев представи многословна, но безидейна концепция в средата на август. Очакването беше, че поне за изслушването си пред Висшия съдебен съвет ще бъде по-убедителен. Създалата се процедурна скука през последните 3 месеца беше разведрена само от острите позиции на адвокатските колегии в София и Пловдив, от самия Висш адвокатски съвет, както и от множеството въпроси от гражданските организации.

В процедурата за избор на главен прокурор големите отсъстващи бяха задължените да са активни по закон и имащите право на това. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов, който нито предложи алтернатива, била тя и неизбираема, щеше да даде легитимност на процедурата. Но то вече няма и за пред кого да си играят на валидност и легитимност. От Европа не ни гледат, от Америка кандидатът Гешев се върна доволен, а в Кремъл беше ходил и се върна в същото състояние в каквото си дойде и от отвъд Океана.

По време на изслушването

Иначе, за самото изслушване – имаше истински изявления-бисери – как с решенията на Европейския съд по правата на човека се постигат политически цели, а всъщност се защитават базисни човешки права. Гешев разясни на нищо неподозиращите в заседателната зала на ВСС как адвокатурата е в същата част на Закона за съдебната власт, в която е съдебната власт, макар и да е извън нея. Номинацията очевидно го е изненадала, а времето за подготовка, макар и 3 месеца, е било недостатъчно.

По време на изслушването Гешев повтаряше как това е състезание на идеи. Всъщност Гешев с нескрита агресия се състезаваше сам със себе си – да удържи нервите си, да не избухне, да не упражни привичното си първично поведение, твърде неподходящо за кандидат за главен прокурор. Другият състезателен елемент в процедурата беше колко раболепие и угодничество могат да представят мнозинството от членовете на съдебния съвет.  

Всички факти и обстоятелства, на които почиват тезите за реформа на прокуратурата, се приемат от Гешев като уронване на престижа на съдебната власт. Да се чуди човек как този прокурор е формирал убеждението си по конкретни обвинения. Презумпцията за невиновност му беше също толкова чужда колкото преди година и половина, когато светна, изкачен на по-високи върхове в магистратската си кариера. 

На фона на всичко това Данаил Кирилов постоянно намираше политически проекции, „плейлисти“ с въпроси. Всеки, позволил си да изведе на преден план нерешените проблемни теми и сфери в правосъдието, е възприеман като политик, превратаджия и близък до олигарх. Просто Бойко Борисов и Делян Пеевски създадоха, всеки на своите министри, тоталния комфорт да не чуват конкретни проблематични въпроси.

Оная работа с разделението на властите, която наистина бе изкарана от контекста фраза в юлския разговор по БНТ с Гешев, този път се прояви, за да покаже, че кандидатът хич не ги знае и не го интересуват тия работи. Като обигран популист заяви, че не се срамува от подкрепата на чистачките и шофьорите. Срамното в подкрепящите становища беше, че ДАНС и МВР са структури на изпълнителната власт и е някак нетипично да заявят подкрепа за едно от лицата на съдебната власт.

За кандидата Гешев неудобните въпроси на малцинствено смелите Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска бяха посрещани със „съмнявам се, че трактовката Ви е правилна…“. Бъдещият главен прокурор си позволява пряко да дава указания как де се мисли и коя мисъл е правилна и неправилна. Този човек така и не разбра, че задаването на въпроси не е лична атака, а елемент от законоустановена процедура.

Гешев прокара добра и отчетлива разделителна линия, като сам показа, че възнамерява крайно да застане на едната страна. За него в тази процедура въпросите на едни граждански организации бяха преднамерени и манипулативни, едни медии бяха определени като подчинени на олигархични и икономически интереси, а други - безпристрастни. Но усетът му на изявен евроатлантик от последната седмица му подсказа много да внимава да не настъпи мотиката и да нападне медии като Дойче веле или Свободна Европа. Затова остана критичен само към местните.

Държа да повторя, големият срам остава у членовете на ВСС. На една дама, избрана от ГЕРБ в съдийската колегия, в признак на абсолютно покорство, дори не ѝ се разбра какво пита и говори. А избраната от съдиите с най-високо мнозинство излезе в отпуск без мотиви. Отпуск, освен ако не е поради болест или смърт на близък, се прекратява, особено когато се избира главен прокурор.

Обидно за българската адвокатура беше и поведението на представителя на ПП „Атака“ във ВСС, според когото адвокатите вече били толкова много, че трябва да се съмняваме в професионалните им качества, а оттам - и в негативната им позиция спрямо Гешев. За този член на ВСС протестите на гражданите били „викане и дрънкане“. Щом за член на ВСС основните права на българските граждани значат това, значи правото е просто занаят, а упражняващите го - невзрачни занаятчии. Преди кариерата си във ВСС не се е изявявал по правосъдни проблеми, не стана ясно какво го е мотивирало да зареже доходите си на успешен адвокат и да се върже на заплата във ВСС.  

Някои положителни неща и неясното бъдеще

За пръв път прозвучаха тези и въпроси, които в сградата на ВСС, никой не си е позволявал да изрече. За пръв път, макар и малка, критична маса граждани протестира осъзнато, при това не само срещу личността Гешев, а и срещу модела на българската прокуратура. Реформата е необходима, независимо кой ще бъде следващият или по-следващият главен прокурор, независимо дали мнозинството в Народното събрание ще бъде доминирано от леви, десни или други. Този пост, с тези неограничени правомощия, е изкушение за всеки, заел го. Прокуратурата по конституция и закон е част от съдебната власт, но фактически е с тези, които са политически силни. Така тя се ползва от привилегията да е от съдебната власт, само за да бъде безотговорна. Лошото е, че няма политически предложения нито от парламентарните, нито от извънпарламентарните политически формации. Като че ли цялото ни общество тъне в безидейност какво и как да се промени. Иска, но не знае и не може. Да спреш предизборната си кампания не е достатъчно, необходимо е да предложиш алтернатива. А алтернатива не дойде нито през юни, когато министър Кирилов предложи своите възгледи, не идва и сега. Когато си се заявил като основно променящ правосъдието, трябва да имаш и да обявиш поне няколко предложения с конкретни текстове кое и как да се направи.

Откровението на Цацаров, че няма избор на главен прокурор, който да се различава от настоящия е съвсем коректен. Главните прокурори у нас са налагани, а не избирани. ВСС е формален участник в тези процеси.

Какво предстои ли?

Дори и без мониторинг силните на деня във властта, в НС, във ВСС, вкл. самият Гешев, е добре да чуят протестиращите. Ако не го направят, може и да настане такова разделение в обществото, че част от българските граждани трайно да откажат да се подчиняват на определени действия и актове на прокуратурата. Тотален институционален разпад, последван и от общностен такъв. Трябва да се търсят допирни страни в интересите на тоталната власт и протестиращите, постарому не може да се продължава.

Право на всеки е да протестира, конституционно признато право. А автентичността на всеки протест се познава по това знаят ли какво правят хората там. През вчерашния ден случилото се пред ВСС е познат прийом – сега началник и говорител на незнаещите защо са там хора бе изявен медиен магнат. През 2015 г., когато течеше дебатът за промяна на Конституцията, това бяха хората от „План Б“ – те поне имаха сайт, платформа и някои от тях връзваха по два-три лафа по темата. Днес и наемниците са се обезценили. А тезите на монолитното мнозинство във ВСС, зад което стои истинското управленско мнозинство, показват неумение да се ангажират хора. Затова наемници ще бъдат необходими и ще има. В институционалния разпад на българската държавност това са наемниците мутри от 90-те и може би бъдещите частни армии за мокри поръчки.

За самия съдебен съвет идва също невзрачно бъдеще. Освен изпразнен от смисъл съветът, след мандата на Сотир Цацаров, би изглеждал доста нелепо. Там тепърва ще е нужен нов лидер на статуквото. А потенциал като че ли няма никой, Цацаров като че ли е сменяем, но незаменим.

Всичко в избора на Гешев можеше да бъде по-префинено, по-добре организирано, с друг или поне още един кандидат, но явно политически и икономически силните на деня считат, че и това е достатъчно. Това показва доколко ни е зрелостта да търсим причините за ширещата ни се мутренска демокрация. Щом те са преценили, че и това стига, явно общественият интерес е нисък.

Разбира се, от Върховната касационна прокуратура слиза безспорно могъщата фигура на Цацаров и идва неизвестността и непредвидимостта в лицето на Гешев. Възпитаникът на полицейската школа в Симеоново е поредният неин кадър на висок пост в правосъдието, а хората на високи постове от тази школа имат някои особени белези, които ги отличават от останалите юристи. След като и Лозан Панов, и останалите 3-4-ма принципни членове на ВСС (съдии, избрани от съдии) слязат от сцената, може би ще е стигната повратната точка – системата ще остане без изявени лидери, стигнала самодоволно състояние на посредственост, възнаграждения и облаги. А след като и съдийската съпротива е почти смазана, идва време за тоталното обезличавате на правосъдието. Досега отвътре от тази система се чуваха призиви за независимост, но по подобие на здравеопазването, образованието и други държавни структури и тук съвсем скоро призивът ще е само за пари – дайте ни по-високи заплати и не ни занимавайте. Разбира се, всичко това ще се случи, ако сами, като общество, се откажем да подкрепяме смелите и да търсим активно решения.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Върховенство на закона и икономически растеж" (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система" по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”