Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нужната или лесната актуализация?

Автор: Десислава Николова / 03.10.2014
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица министерството на финансите публикува проектозакон за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет за 2014 г. и мотивите към него, които предлагат актуализация на бюджета предвид сериозното отклонение на основните показатели от заложените. Към края на август дефицитът по консолидираната програма е 1,276 млрд. лева, като спрямо същия период на 2013 г. влошаването на дефицита е точно 6 пъти. Дефицитът по държавния бюджет за първите 8 месеца пък достига 1,008 млрд. лева при заложен дефицит от 1,336 млрд. лева за цялата година. Основните причини за влошаването на консолидирания дефицит са значителният ръст на разходите тази година (с 6,7% или с 1,282 млрд. лева) и залагането на прекалено оптимистични прогнози за приходите в бюджета, които не се изпълняват до момента и няма как да бъдат изпълнени в останалите четири месеца от годината.  

Още при изготвянето и гласуването на бюджета за 2014 г. ИПИ (пък и редица други експерти) коментирахме, че приходите са нереалистично високи и няма как да бъдат изпълнени – тогава бяхме уверявани от тогавашния министър на финансите, че има достатъчно буфери в бюджета, които да компенсират  евентуално неизпълнение. Да, но тези буфери отдавна са похарчени, а очертаващото се неизпълнение на приходите по държавния бюджет, според актуалните разчети на министерството на финансите, ще достигне 1,062 млрд. лева.

Тук е мястото да се отчете сериозната експертна работа, свършената от служебния министър на финансите и неговия екип, по изясняване на текущото състояние с бюджетното изпълнение – както в разходната, така и в приходната част. Мотивите към законопроекта за актуализация на бюджета са подробни и ясни, като представят една пълна картина по изпълнението на отделните бюджетни пера, придружени с анализ и актуални прогнози до края на годината.

Неизпълнението на приходите (в частта на данъчните приходи), макар и основният, не е единственият проблем на бюджета, както се вижда от предложената актуализация. Ревизираният бюджет предвижда увеличение на разходите с 448,5 млн. лева, като според коментара на заместник министъра на финансите Кирил Ананиев, исканията от ведомствата за допълнителни разходи са били над двойно повече – около 1 млрд. лева. Основната част от новите разходи, 125,7 млн. лева, ще отидат за МВР с цел да обезпечат нужните средства за увеличението на заплатите във ведомството от 1-ви юли, без, оказва се, да има осигурен ресурс за това. Друго голямо перо в допълнителните разходи е фонд „Земеделие” с нови разходи за 92 млн. лева. Там, според министъра на финансите, до момента са били дадени повече от разчетените субсидии на тютюнопроизводителите и повече плащания на площ, което пък е направило така, че в момента няма пари за субсидиите за животновъдите, които се плащат през есента (около 60 млн. лева). Други 77 млн. лева са необходими за финансиране на европейски проекти, а 50 млн. лева се дават на министерството на труда и социалната политика за различни социални програми и програми за заетост. Към получателите на най-големите допълнителните бюджети се присъединяват и редица други ведомства с по няколко (десетки) милиона - МЗ (24,2 млн.), МРР (16,4 млн. лева), МЗХ (16,4 млн. лева), МТИТС (14,7 млн. лева), МО (10 млн. лева), ВСС (5 млн. лева), МК (4 млн. лева) и МВнР (3 млн. лева).

В резултат от очакваното неизпълнение на приходите с над 1 млрд. лева и допълнителните разходи от 450 млн. лева, дефицитът по държавния бюджет, според актуализирания бюджет, се влошава с 1,51 млрд. лева (1,9% от БВП) до 2,8465 млрд. лева или 3,6% от БВП. По консолидираната програма пък дефицитът се очаква да достигне 4% от БВП. Както и да се погледне този дефицит, той е огромен на фона на очакванията за ускоряване на икономическия растеж до над 1% тази година, дългоочакваното раздвижването  на пазара на труда и откриването на нови работни места, както и липсата на сериозни форсмажорни обстоятелства (с изключение на наводненията, които обаче далеч не струват 2,8 млрд. лева).

Всъщност, това, което служебното правителство в лицето на МФ е направило, е да отчете липсата на заложените приходи и да отпусне нови около 450 млн. лева разходи с аргумента, че това са вече поети ангажименти, които така или иначе трябва да се платят. Т.е. подходът е бил изцяло счетоводно-одиторски, като в цялото упражнение по актуализацията не се открива никакъв опит за овладяване на разходите и, поне в известна степен, консолидиране на бюджета и свиване на очаквания дефицит. Единственото действие в тази посока е спирането на проекти по програмата за регионално развитие (т.нар. „Растеж и устойчиво развитие на регионите”), за които все още не са сключени договори с изпълнители и от които ще се спестят 130 млн. лева. Предвид липсата на договори, обаче, тази мярка е по-скоро техническа и не показва реално усилие по овладяването на разходите.

Огромното разочарование от така предложената актуализация е, че не се прави никакъв опит или дори предложение за консолидиране на бюджетните финанси и свиване на очаквания дефицит. Дори и да приемем, че всичките допълнителни разходи за около 450 млн. лева са крайно наложителни (което само по себе си е спорно), не можем да приемем, че нито един лев от разчетените разходи по оригиналния бюджет не може да бъде спестен.

Възможности за икономии винаги има и това експертите в МФ го знаят най-добре. Оправданията, че сегашното правителство е служебно и е на власт само за кратко, не са убедителни. Да, в момента няма парламент, който да гласува законови промени, но управление на бюджетните разходи (намаляване, прехвърляне от по-ниско приоритетни програми към по-високо приоритетни) може да се прави и с постановления на МС[1] – както това се случи многократно през настоящата година, но в посока увеличение. Освен това само след седмица ще има парламент и служебното правителство, като всяко друго правителство, би могло да предложи законови промени за свиване на разходите – било то като ги интегрира в предходните и  заключителни разпоредби на законопроекта за актуализация на бюджета или като внесе пакет от законопроекти за изменение на действащи закони, придружаващ проекта за актуализация.

Малкото оставащо време до края на годината също не е извинение – служебното правителство започна работа от началото август, т.е. оставаха близо 5 месеца до края на годината, в които можеше да бъдат намалени или замразени по-ниско приоритетни разходи.Краткият мандат на служебното правителство още по-малко го оправдава, предвид опита с предходното служебно правителство и съществуващия риск да не се сформира правителство след изборите на 5-ти октомври, което пък ще удължи мандата на сегашното правителство.

Ако трябва да обобщим, актуализация на бюджета безспорно е необходима заради неизпълнението на приходите, т.е. приходите трябва да се ревизират надолу до по-реалистичните им нива. Това стана ясно още след публикуването на бюджетните данни за април и май, които показаха сериозното изоставане на приходите от целите. Големият въпрос около актуализацията, обаче, е в разходната част. Една по-разумна актуализация, която се грижи за здравето на публичните финанси, би потърсила възможности за икономии и свиване на по-нископриоритетни разходи с цел ограничаване на дефицита. За съжаление проектозаконът за актуализацията, в този му вид, представлява една счетоводна операция, която узаконява статуквото, без да прави какъвто и да е опит за консолидация. А това ще доведе до рязък ръст на държавния дълг тази година (до 28,4% от БВП или близо двойно само за две години), откриване на процедура по свръхдефицит от Европейския съвет срещу България и пренасяне на огромна тежест върху бюджета за 2015 г., който е още по-големият въпрос на дневен ред.

 


[1] Чл. 27, ал. 2 от Закона за публичните финанси: „При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки.”