Няколко числа за образованието в България

  Националният статистически институт публикува през седмицата данни за учебните заведения, учащите се и преподавателите в страната, като се обхваща периодът от учебната 1990/91 г. до 2005/06 г. Статистическата информация за този сектор е действително важна, тъй като дава възможност за частичен анализ на ситуацията след извършването на демократичните промени.Няколко по-общи фактора влияят на развитието на образованието в страната през последните няколко години. На първо място това са демографските процеси – намаляването на коефициента на раждаемост, от една страна, и миграцията на млади хора във фертилна възраст или на цели семейства, от друга. Като следствие от това се явява намаляващият брой ученици и деца в предучилищна възраст в страната – от 1.67 млн. през 1990/91 на 1.14 млн. през 2005/06 г. или намаление с 31.7%. Развитието в отделните възрастови групи варира съществено – броят на децата, получаващи предучилищно образование, е намалял с 32.1% (97.5 хил. по-малко), на записаните за начално образование с 20.1% (68.6 хил. по-малко), на записаните за прогимназиално образование с 53.4% (338.3 хил. по-малко) и записаните за средно образование с 6.2% (24.5 хил. по-малко).Останалите фактори, които влияят върху броя на записаните деца в различните степени на обучение, са икономически и социални. Част от населението просто не може да си позволи да финансира обучението на децата си, поради което те отпадат от училище. От друга страна, стремежът да се осигурят по-добри възможности за децата на родителите със средни и по-високи доходи ги стимулират да ги записват в детски градини с преподаване на чужди езици, занимания с изкуство и др. под. В това отношение по-активни са частните институции, които демонстрират по-голяма гъвкавост към изискванията на пазара и съответно стават по-привлекателни въпреки относително високите такси.През последната година, особено в София, се наблюдава тенденция на по-голямо търсене на места в детските градини, отколкото е предлагането. Раждаемостта се повишава след 2002 г., като заедно с това нараства и броят на детските градини. Понижава се и броят на преподавателите с около 33.1% – тоест тенденцията е техният брой да зависи от до голяма степен от децата, които обучават.Подобно е развитието при началното и прогимназиалното образование, където броят на учителите е намалял съответно с 29.4% и 32.5%. Промяната в отношението между броя на учениците и броя на учителите при началното образование е от 13.7 през 1992/03 г. на 15.5 през 2005/06 г., което би могло да се приеме за позитивно от гледна точка ефективността на тези заведения. Не така стоят нещата обаче, при прогимназиалното и средното образование. При първото, през учебната 1992/93 г. този коефициент е бил 14.3 ученика на един учител, а през 2005/06 г. то е вече 11 ученика на един учител, а при второто – съответно 12.5 и 10.7.Тук съществена роля играе липсата на реформи в образованието през последните 15 години. Учителите са добре организирана група от хора, с ясно изразен интерес да запазят позициите си, като освен това получават подкрепата на синдикатите. Те създават пречки пред подобряването на ефективността на системата въпреки очертаната тенденция в броя на учениците. Заедно с това секторът е доминиран от държавата – от 6750 учебни заведения през 2005 г. едва 254 са частни.Развитието при висшето образование е по-различно, тъй като преди демократичните промени достъпът до него беше силно затруднен. След 1989 г. структурата на икономиката се промени като нарасна делът на произвежданите услуги за сметка на стоките. Търсенето на по-високо квалифицирани хора нарасна, това доведе и по-голямо търсене на служители с висше образование. Заедно с това има и други мотиви за кандидатстването в университет – да се отложи започването на работа – тоест скрита безработица или се използва като мотив да се отложи задължителната военна служба.Броят на студентите в университетите и висшите училища нараства с около 41.7% през учебната 2005/06 г. спрямо 1990/91 г., което представлява увеличение с 63.2 хил. души въпреки намалението на населението като цяло. Заедно с това се повишава броят на университетските преподаватели, но в значително по-малка степен – с 3.9%. Следователно ефективността в тази част от образованието се подобрява, като от 7.3 студента на преподавател през 1990/91 г. съотношението се повишава на 10 студенти на преподавател през последната година.Броят на университетите не се променя в голяма степен след демократичните промени поради съществуващите ограничения за това и изискването за санкция от народното събрание, което значително усложнява процеса ма създаване на нови висши училища. Все пак относителният дял на частните университети (16%) е по-висок отколкото този на частните училища.Съществува едно основно препятствие пред развитието на частните учебни заведения и това е финансирането им, което се извършва от таксите на учениците. Родителите на тези деца от една страна плащат данъци на държавата, част от които са предназначени и за образование, а от друга – трябва да плащат още веднъж за обучението на своите деца. По този начин те са ощетени, тъй като издържат и държавната система без да я използват. Решението на този проблем е въвеждането на т. нар. ваучери, при които парите за всеки ученик се дават на институцията, в която е записан той – независимо дали е държавна или частна. Тази система създава стимули за училищата и университетите да се конкурират за повече ученици и студенти, защото само по този начин те ще получават пари.Въвеждането на ваучерите е средството, което ще позволи и по-безболезнено коригиране на броя на преподавателите спрямо този на учащите, тъй като то ще позволи естествено приспособяване според нуждите на съответното учебно заведение.Освен това е необходимо да се децентрализира определянето на програмите и учебните планове, тъй като държавните чиновници се оказват неспособни да се справят с тази задача, от което страда цялата система.Като цяло качеството на българското образование през последните години се влошава, ако се отчетат данните от различни международни сравнения. Липсата на реформи и натискът от страна на синдикатите забавят развитието на сектора, който има съществено значение за цялостното състояние на икономиката. Така че пътят за подобряване на възможностите е извършването на реформи, насочени към по-голяма самостоятелност и ефективност, от което ще спечелят всички.