Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Няколко аргумента за професионална армия

15.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата отново беше повдигнат въпросът за това каква трябвада бъде българската армия. Въпреки усещането за консенсус в обществото,че тя трябва да бъде изцяло професионална, все още има привърженицина настоящия модел и реформата се забавя.

Задължителната военна служба представлява принудително изпълнение наработа, която иначе или не би била свършена доброволно, или не на тазицена, която се заплаща, или и двете. Тя е един вид крайно ограничаванена правото на човешка свобода, граничеща с робство, тъй като лишавахората от възможността сами да управляват своите действия.

Негативните ефекти от военната служба са няколко:

· Загуба на доход за тези, които имат работа;
· Загуба на работно място, защото освен в държавните учреждения запазванетона работата по време на военната служба е много трудно;
· Разходи за намиране на работа;
· За безработните – пропуснато време за търсене на работа;
· Някои млади безработни хора не са наемани на работа тъй като не саотслужили военната си служба;
· Деквалифициране по време на службата и загуба на възможност за повишаванена квалификацията и придобиване на професионален опит;

Всички тези аргументи подсказват недвусмислено, че задължителната военнаслужба трябва да бъде отменена и да се премине към професионална армия.
Не трябва да се забравя, че за всеки войник има алтернативен разход– това е доходът, който би бил изработен от него ако не съществувашезадължителната военна служба. Към момента средният набор на година еоколо 23 000 души на възраст между 18 и 27 години. Голяма част от тезихора се опитват да избягнат казармата като я отложат или по някакъвначин докажат, че са неспособни да служат. В момента най-достъпнатавъзможност е висшето образование. От една страна то е сравнително достъпно,тъй като таксите за обучение не са много високи. От друга страна хоратас висше образование служат шест вместо девет месеца.

Разбира се, висшето образование не се придобива само заради военнатаслужба, но безспорно тя е много силен стимул в това отношение.
След като хората приключат със своето образование е нормално те да сеопитат да започнат работа. В групата на мъжете от 18 до 27 годишна възрастдо голяма степен неучастието в работната сила е поради това, че те саученици или студенти и следователно ако те веднъж завършат е логичнода започнат да работят. Ето защо за да елиминираме влиянието на военнатаслужба ние приемаме, че процентът на хората, които биха работили, щее както в групата от хора на възраст между 30 и 50 години. При товамладите хора имат по-малък стимул да участват в регистрираната икономика,тъй като за тях не е толкова важно социалното осигуряване, а доходът,който ще реализират веднага. Също така някои от тях могат да бъдат наетина по-ниска от минималната работна заплата поради по-малките си уменияи липсата на опит и по този начин също не биха участвали в официалнатастатистика. Ето защо според нас процентът на младите хора, които бихаработили ако липсваше задължителната военна служба е 75%. Следователноот тези 23 хил. остават 17 250 души, които биха работили и произвеждалистойност. Средната добавена стойност на работещ в икономиката за 2003г. е около 10 470 лв. на година. Както посочихме вече, по-младите хоравероятно имат по-малки умения и способности от средното за икономиката,но все пак за тях е характерно по-бързото възприемане от по-възрастните,а също така и по-доброто познаване на новите технологии, които даватвъзможност и за по-висока производителност. Така че според нас стойността,която те биха произвели ще е около 80% от средната – т.е. 8376 лв. нагодина. Следователно тези 17250 души за една година биха произвели около144.4 млн. лв., които обаче са загубени за икономиката поради наличиетона задължителна военна служба.

Средният растеж на брутната добавена стойност е около 4% годишно презпоследните 5 години. Следователно бихме могли да предположим, че тяще продължава да расте с такива темпове. Дисконтовият процент за българскатаикономика е около 10%, тъй като това средният лихвен процент по новоотпуснатитекредити в икономиката. Следователно настоящата стойност на несъздадениядоход в икономиката за следващите 10 години поради съществуването назадължителна военна служба е 1.016 млрд. лв., което е около 2.9% отБВП за 2003г.

Таблица 1: Пропуснат доход от задължителната военнаслужба

БВП (млн. лв.)

34900

Брутна добавена стойност (млн. лв.)

30700

Заети лица в икономиката (хиляди)

2933.1

БДС на 1 зает, лв.

10466.7

Мъже на възраст 18-25 години

23000

Заети

17250

Добавена стойност (млн. лв.)

144.4

Нетна настояща стойност (млн. лв.)

1016.2

Дисконтов процент

10%

Източник: НСИ и собствени изчисления

При въвеждането на професионална армия възниква въпросът каква трябвада бъде нейната численост. Естествено, че професионалните войници самного по-добре подготвени от наборниците, а също така и по-мотивирани,тъй като те са направили свободно своя избор да участват в армията.При определянето на броя на войниците е логично да разгледаме състояниетона армиите и разходите в страните-членки на НАТО, както и някои от най-добритепрактики в тази област по света.

Реформата в армията има за цел оптимизиране на разходите като стремежъте за понижаване на относителния дял на текущите разходи за издръжкаи на разходите заплати за сметка на увеличаване на капиталовите разходи,които биха дали възможност за модернизация на морално остарялото въоръжение,за по-голяма мобилност и гъвкавост и следователно по-голяма способностза реакция в случай на нужда.

Като добър пример за България можем да посочим Холандия, където въоръженитесили са около 0.32% от населението. Това означава армия от около 24хил. души., която според нас е напълно достатъчна за нуждите на странатав момента. Според изследване на ген. Аню Ангелов през 2001 г. за цялостнатаиздръжка на един професионален войник са нужни около 8240 лв. годишно.Поради инфлацията и икономическия растеж ние приемаме, че разходитеса се увеличили оттогава и за 2005 ще са 10800 лв. (допускаме нарастванеот 7% годишно). За офицерите и сержантите допускаме, че разходите сасъс 70% по-високи отколкото за обикновените войници. При армия от 24хил. души и равен брой офицери и сержанти, от една страна, и обикновенивойници, от друга, общите разходи възлизат на около 350 млн. лв. – около39.2% от предполагаемите военни разходи за 2005г., което според насе един процент, съвместим със стандартите на НАТО.

Холандия е добър пример и по отношение на персонала като процент отработната сила – 0.9%. По-малката численост на армията води и до по-нискиразходи за нея, които са 1.6% от БВП. Освен това страната е близка понаселение с България и затова е по-лесно съпоставима с нея.

Като най-добра практика в от страните-членки на НАТО се откроява Канада.Тя е лидер по всички показатели като въоръжените сили са 0.19% от населението,общият военен персонал е 0.5% от работната сила, а разходите за отбранаса 1.1% от БВП. Тези резултати могат да бъдат цел за България, къдетоспоред последните данни армията е 50 хил. души, които са около 1.5%от работната сила, а разходите за отбрана са около 2.6% от БВП. Тезипоказатели чувствително биха се подобрили ако се приеме предложениетони за армия от 24 хил. души.

Вероятно възниква въпросът дали една армия от 24 хиляди души би биладостатъчна за изпълнение на задачите, които й се поставят. Едно сравнениее показателно в този смисъл. В Нова Зеландия армията се състои от 13015 души, което е почти два пъти по-малко от цифрата, която предлагамеза България. Въпреки това, новозеландската армия участва в момента в20 умиротворителни мисии на територията на целия свят. Същото се отнасяи за Ирландия – с 12 500 души армия тя участва в почти 20 мисии по света.С други думи, няма основания да се смята, че числеността на армиятаот 24 хиляди е недостатъчна за България.

В заключение можем да кажем, че професионалната армия е необходимостза България – алтернатива просто липсва и колкото по-бързо се преминекъм такава, толкова ползите за сигурността и икономиката на странатаще са по-големи.

Таблица 2: Показатели за страните отНАТО и България

 

Въоръженисили (хил.)

Население(хил.)

Въоръженисили като процент от населението

Военени цивилен персонал като процент от работната сила

Разходиза отбрана като процент от БВП

Белгия

41

10295.8

0.4

1.0

1.3

Чешка република

40

10245.7

0.4

1.1

2.1

Дания

21

5351.4

0.4

1.0

1.5

Франция

356

59849.7

0.6

1.7

2.5

Германия

298

82414.4

0.4

1.0

1.5

Гърция

209

10969.5

1.9

5.3

4.4

Унгария

50

9922.8

0.5

1.4

1.8

Италия

362

57482.4

0.6

1.7

1.9

Люксембург

1

447.2

0.2

0.8

0.8

Холандия

51

16066.9

0.3

0.9

1.6

Норвегия

22

4513.7

0.5

1.4

1.9

Полша

159

38622.1

0.4

1.3

2.0

Португалия

72

10048.6

0.7

1.6

2.3

Испания

135

40977.3

0.3

1.0

1.2

Турция

816

70318.3

1.2

3.8

5.0

Обединено кралство