Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Някоиразсъждения за комуникациите

15.12.2006
Оцени тази статия:

В началото на октомври, по повод на приемането на закона за далекосъобщенията,изразихме мнението, че телекомуникациите биха се развивали по-добреако този закон го нямаше (липсата на закон за един отрасъл не означавабеззаконие, а просто, че се прилага общото законодателство и най-вечезаконът за задълженията и договорите). Тази и други сходни наши позициибяха критикувани с аргументи от рода на: “България “върви” към Европейскиятсъюз, а той е регулиран, което означава, че България не може да влезетам с либерална политика” или “никъде другаде не се прилага подобнаполитика”.

Последният аргумент (“никъде другаде не се прилага подобна политика”)е лесно оборим. Първо, той не е верен от гледна точна на фактите -в Нова Зеландия в продължение на 15 години е прилагана точно такаваполитика (преди социалистическото правителство да реши да назначикомисар по телекомуникациите). Второ, чисто логически от това, ченещо не се прилага никъде, не следва, че това нещо е неприложимо.Така например, преди 30 години никъде не е имало свободен пазар наелектроенергия, което не пречи на Маргарет Тачър да либерализира пазаравъв Великобритания (сега в целия Европейски съюз този пазар е либерализиран).

Аргументът, че Европейският съюз е регулиран и затова България трябвада стане регулирана, е много по-опасен от гледна точка на това, четой изглежда се приема без достатъчно задълбочено изследване. Затовае добре да се припомни, че в Европейския съюз членуват 15 страни,всяка от които има собствена специфика и по тази причина е труднода се правят общи изводи за целия съюз.

Нека разгледаме телекомуникациите във Финландия, една страна, коетое част от Европейския съюз. В тази страна има четири GSM оператора(на GSM 900 и 1800), като освен това много местни телефонни компанииимат собствени регионални мрежи на GSM 1800. Издадени са и четирилиценза за мобилни оператори от трето поколение (UMTS). За сравнение,в България има само два GSM оператора и то не защото няма място напазара за други или няма честоти, а защото не са им дадени лицензи.
Продължавайки с Финландия попадаме на друг интересен факт – там селицензират само комуникационните мрежи, които използват радиочестотенспектър. В България всичко подлежи на лицензиране с изключение надостъпа до интернет като има два вида лицензи – индивидуални лицензии “регистрация” по обща лицензия (това е в крак с последната модав България лицензионни режими да се преименуват на регистрационнибез да има промяна в същността им).

Лицензиране в сектора на телекомуникациите

 

България

Финландия

Достъп до интернет

Не

Не

Мобилни оператори ирадиочестотен спектър

Да

Да

Фиксирана гласователефонна услуга

Да

Не

Предоставяне налинии под наем

Да

Не

Достъп доспътникови системи

Да

Не

Общественадалекосъобщителна мрежа без използване на ограничен ресурс, в т.ч.:

Да

Не

Кабелна мрежа

Да

Не

Телеграфна мрежа

Да

Не

Телексна мрежа

Да

Не

Мрежа за предаванена данни

Да

Не

Мрежа от обществени телефони

Да

Не

Източник:Закон за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 7.10.2003 г.), CommunicationsMarket Act (Helsinki, 23 May 2003)

Разбира се, ако бюрокрациятадава лесно лицензи на практика няма да има негативни резултати отлицензионния режим (вредите от лицензите се свързват с бариери занавлизане в отрасъла, по-малко конкуренция, по-малко стимули за инвестициии усъвършенстване, по-високи цени, по-бавно развитие). Обаче по нищоне изглежда, че е такъв случаят. Напротив, преди време член на Комисиятаза регулиране на съобщенията заяви, че е добре да има конкуренцияв телекомуникациите, но все пак не можело да се допуснат твърде многооператори на пазара (колко е твърде много очевидно ще реши комисиятапо своя преценка). Тук пак е удачно да направим сравнение с Финландия- там през 2002 година е имало повече от 100 телекомуникационни оператора.

Имайки предвид посоченитефакти за Финландия е много трудно да бъдем убедени, че нейният комуникационенсектор е по-силно регулиран от българския. Тъкмо обратното е вярно.

Този извод се потвърждаваи от скорошното обявяване на стартирането на т.нар. електронно правителствов България (egateway.government.bg).Вместо да се създаде възможност за ползване на различни платформи, сеналага една (.NET) като се изисква и ползване на точно определен доставчикна електронен подпис (държавната фирма “Информационно обслужване”).Какъв е резултатът? “Информационно обслужване”, предчувствайки големитевъзможности от това монополно положение, увеличи цените за предоставянена електронен подпис с около 36% средно (новите цени са достъпнитук, а старите цени са все още достъпни тук).

Всъщност това не е нещо ново – “Информационно обслужване” е същатамонополна държавна фирма, която взема между 50 и 100 лева за да проверив регистъра си дали в него съществува фирма с определено наименованиеили не.

За да не изглежда всичко в черни краски, ще посочим,че вече пет фирми притежават лиценз за “изграждане, поддържане и използванена далекосъобщителна мрежа и предоставяне на гласова услуга”, от другастрана все повече се увеличава предлагането на по-евтини разговорипрез интернет, увеличават се и възможностите за по-евтин кабелен (илибезжичен) интернет. Това е благоприятно развитие за потребителите.От друга страна, делът на БТК на пазара ще продължи да спада (докатопрез 1995 година БТК беше целият пазар, през 2002 година делът й спаднадо около 50%). В резултат, ако не се приватизира и преструктурираскоро, е твърде възможно БТК да започне да отчита загуби и дори дафалира.