Някои задължителни реформи
Повече от 10 години Институт за пазарна икономика издава седмичен преглед на стопанската политика в България. Затова ако искаме да проследим до къде сме стигнали с реформите в България е полезно да видим актуалните теми към април всяка година. Ясно е, че има реформи, които се обсъждат от години, но за съжаление прогрес няма.
В следващите редове накратко ще маркирам насоките върху, които предстои да се свърши доста работа, при възможност в оптимизирани времеви срокове.
Пенсионна реформа
През 1999 г. в България започна фундаментална промяна в пенсионната система с преминаването към така наречените три стълба на обществено осигуряване и привличането на частния сектор под формата на частни пенсионни фондове към бъдещото финансиране на възрастните. През 2007 г. вноската за частните пенсионни фондове (втори стълб) стана 5%. Нашето предложение е да се премине изцяло към капиталова пенсионна система, т.е. да се премахне държавното обществено осигуряване и работещите да внасят 10% от брутните си заплати в частни пенсионни фондове. Трети стълб, т.е. допълнителното доброволно осигуряване ще продължи да функционира и работещите, които имат желание, могат да внасят повече от 10% от брутната си заплата в лични сметки.
Основната причина за непрекъснатото говорене и представяне на доказателства в полза на частната капиталова пенсионна система, е свързано с необоримият факт, че частната пенсионна система води до по-високо икономическото благосъстояние от разходопокривната поради наличието на по-малко изкривявания в икономиката, докато в условията на застаряващо население разходопокривната система е обречена на практически фалит.
Здравна реформа
Както пенсионната система, така и здравната се характеризира с монополна власт от страна на държавата върху определянето събирането и разходването на определени средства от данъкоплатците. Въпросът е какво трябва да се направи в здравната система и то спешно? На първо място премахване на монопола на НЗОК. Към момента всички работещи са задължени да внасят здравни вноски, като размерът на здравната вноска и осигурителният доход, върху който тя се изчислява, се определят централизирано. Няма възможност за избор на друга здравна каса, което означава липса на конкурентен натиск за повишаване на качеството и намаление на разходите на касата. Необходимо е приватизация на НЗОК и навлизане на конкурентни здравни каси. По този начин на осигуряващите се ще им се предостави възможността да избират къде да внасят здравните си осигуровки и ще правят този избор според това кой фонд максимално удовлетворява техните специфични нужди и изисквания.
В допълнение на гореописаното здравните заведения, както и НЗОК са държавна собственост, което (меко казано) води до изключително слаби резултати, неефективно управление на средствата, преразходи, дефицити, загуби, незадоволително качество на услугата, свръх потребление и не на последно място до логично развитие на корупционни процеси в системата.
Другата задължителна стъпка в процеса на реформиране на здравната система е неотложната приватизация на болничните заведения. Тоест изтеглянето на държавата от финансирането и управлението на болниците и ангажиране на частен капитал при модернизирането им.
Образованието
Въпреки, че в сферата на образованието се наблюдават някакви положителни промени или по-скоро намерения за промени, необходимо е да припомним, че основните характеристики при изграждането на една ефективно работеща образователна система неминуемо са свързани с наличието на: 1) Лична отговорност – родителите носят главната отговорност да образоват децата си или да им предоставят добро обучение, а не държавата 2) Автономност – учителите и директорите трябва да имат свободата да избират и разработват сами учебните програми и начина на преподаване, включително и възможност да получават доплащане от родителите, ако предоставят допълнителни услуги 3) Децентрализация – трябва да бъде предоставена по-голяма финансова свобода на училищата, възможност сами да определят организационната си структура и начина на управление, броя на учителите, техните заплати и необходими квалификации, критериите, на базата на които се определят възнагражденията. 4) Финансирането на публичните училища трябва да става на база на ясни критерии като брой ученици, които ги посещават, резултатите от изпитите, предложени проекти за въвеждане на нови методи за преподаване или подобряване на процеса на обучение 5) Конкуренция – трябва да се оценяват работата на учителите чрез външни и вътрешни оценки (матури, входни и изходни тестове) и да има еднакви стандарти, които измерват качеството на обучение и нивото на знанията на учениците.
В допълнение на това, абсолютно необходимо е да има отчетност и резултатите от тези оценки да са достъпни за родителите, защото това е сигнал къде да записват децата си. По този начин и образователните институции могат да се конкурират помежду си, което е движещата сила за иновации и подобряване на качеството и ефективността на работата.
Това е основната част от мащабните секторни реформи, които трябва да бъдат осъществени, но заедно с тях не трябва да бъдат забравени и другите сфери, в които има още много работа да се свърши. Например такива са ефективното заработване на търговския регистър, концесионната политика на правителството, естествено нефункциониращата право раздавателна система и разбира се не на последно място привършването с приватизацията на останалите държавни активи.
