20-12-2007

Някои по-важни промени в данъчните закони за 2008

1) Закон за данъците върху доходите на физическите лица

На първо място, предвижда се замяната на действащия до момента прогресивен данъчен режим с пропорционален и се въвежда единна данъчна ставка от 10%. Много положително и дългоочаквано развитие, което освен че ще изсветли част от сивите доходи, ще повиши производителността на труда, особено на местата, където заплащането е обвързано с постигнатите резултати. На второ място, от началото на следващата година е предвидено да отпаднат данъчните облекчения за деца и дарения, както и да бъде намален размера на признатите по закон разходи преди данъчно облагане. За дейностите, за които до момента нормативно признатите разходи са били 70, 60 и 50 на сто, законопроектът предвижда размер от 40%, съответно от 35 на 25 на сто и от 20 на 10 на сто. Една от най-разгорещените дискусии беше свързана с въпроса дали семейното подоходно облагане трябва да се запази или не предвид твърденията, че планираното увеличение на детските надбавки няма напълно да компенсира отпадането му от догодина.

2) Закон за корпоративното подоходно облагане

Предвижда се намаляване на данъка върху дивидентите от 7 на 5 на сто. На фона на общите бюджетни приходи и реализираните излишъци, пълното отпадане на данъка върху дивидентите не би предизвикало, каквато и да е опасност за бюджета, но щеше да повлия позитивно поведението на всички инвеститори. Друго изменение гласи, че предприятията с нетни приходи от продажби за предходната година до 200 хил. лв. няма да са задължени да правят авансови вноски, а ще внасят корпоративния си данък еднократно до 31 март следващата година. Според Министерство на финансите, от облекчението ще спечелят над 146 000 фирми. След разгорещени дискусии, облагането на хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и случайни събития няма да се промени. Народните представители окончателно отхвърлиха предложението на Министерски съвет за промяна на данъчната основа и редът за внасяне на данъка върху изброените хазартни игри. По отношение на хазартните дейности, извършвани с хазартни съоръжения, т.е. казина, които в момента са на преференциален данъчен режим (облагат се брой съоръжения, а не финансов резултат), също така нищо няма да се промени.

3) Закон за местните данъци и такси

Основните изменения са две: от 2008 г. общинските съвети ще могат да определят размера на местните данъци, но във фиксирани граници, определени от централното правителство: минимален размер – съществуващите към края на 2007 г. местни данъци; максимален размер – два пъти (данък върху недвижимите имоти, данък дарение, данък придобиване на имущество по възмезден начин, данък наследство) до три пъти (данък върху превозните средства) по-висок от минималния. Наистина фискалната децентрализация се разширява, но условията, при които се планира това да се случи са твърде лошо замислени, което може да доведе до нежелани последици. Поставянето на горна граница на местните данъци е добра идея, но ограничаването им надолу е лоша, тъй като създава стимули за повишаване на данъците от местните власти (пълната фискална децентрализация все пак предполага възможност, както за повишаване, така и за намаляване на данъци). На второ място, окончателният годишен данък, с който се облагат физически лица и еднолични търговци за извършваните от тях патентни дейности, става от републикански местен и от догодина ще постъпва в общинските бюджети.

4) Закон за ДДС

От догодина с данък добавена стойност ще се облагат адвокатските и нотариалните дейности, както и на частното съдебно изпълнение. Ако всички останали дейности се облагат с ДДС, то логично това задължение да важи и за нотариусите и адвокатите, тъй като и те представляват добавена стойност. Отхвърлено беше предложение на опозицията за по-бърза процедура за връщане на ДДС на "добросъвестните" търговци, която да не продължава повече от десет дни. Според вносителите, за добросъвестни търговци би трябвало да се считат онези, за които по време на последните три ревизии разликата между установените и декларирани задължения е под 3 на сто или незначителна. Идеята и инициативата за по-бързо възстановяване на средства на спазващи законите фирми е разбира се много положителна, но по-доброто решение е от този режим да могат да се възползват всички компании.

5) Коледни разходи

Отново има много голям бюджетен излишък. Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет правителството може да изхарчи 1,5% от планираните приходи в консолидирания бюджет (около 300 млн. лв. от излишъка) без да пита парламента. Първоначално Министерски съвет направи предложение да се отпуснат допълнителни 570 млн. лв. или общо над милиард лева. Не след дълго, на едно от заседанията на бюджетната комисия, министър Орешарски поиска вместо 570 милиона, 700 милиона, тъй като преизпълнението на приходите било по-голямо от очакваното. По време на разглеждането в пленарна зала, г-н Йордан Цонев (ДПС) повиши искането от 700 на 900 милиона лева, тъй като "ситуацията е показала нови възможности". Основната част от тези средства се предвижда да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и покриване на извънредни плащания за бедствията в страната. Би било редно да се отбележи все пак, че правителството няма да похарчи целия излишък, както това се е случвало през предходни години.