Новзакон за далекосъобщенията
Във вторник, 7 октомври, в Държавен вестник беше публикуван новиятЗакон за далекосъобщенията. Той се състои от около 66 страници текст,разделен на 246 члена и 11 параграфа и по този начин се нарежда среднай-обемните закони в страната, което съвсем не гарантира, че е отнай-качествените.
Законът започва, както се утвърдило като практика в законодателството,с изречението “Този закон урежда обществените отношения, свързанис осъществяване на далекосъобщения.” Това твърдение предполага, чебез наличието на отраслов закон за телекомуникациите не би имало уредениобществени отношения, което, естествено, е далеч от реалността. Отношениятамежду доставчиците и потребителите на комуникационни услуги биха съществувалии без закон. С други думи, по-вярно и честно би било в началото назакона да се каже, че той урежда държавния контрол и намеса в секторана далекосъобщенията.
В член трети, алинея пета от закона се казва, че един от принципитезакона е “свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото”.На следващия ред, обаче, в член четвърти, пише “Обществените отношения,свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански нужди, серегулират от държавата чрез независим специализиран държавен органпо реда на този закон.” Според авторите на закона отношенията, свързанис телекомуникациите, възникват заради наличието на закон и те поначалосе регулират от държавата (която, ако реши, може да намали степентана регулиране). В едно свободно общество с пазарна икономика, обаче,изходната теза би трябвало да бъде точно обратната, а именно, че отношениятамежду хората (във всеки отрасъл) са доброволни и свободни.
Според член седми държавната политика в далекосъобщенията се определяот правителството, което приема секторна политика, съдържаща “стратегията,принципите и етапите на развитие в далекосъобщенията.” Тази формулировка,колкото и да е облечена със съвременно звучащи изрази, по съществоозначава централно планиране и контрол в сектора на комуникациите.Централното планиране, както всеки разумен човек знае, е нещо, коетопротиворечи на морала и справедливостта, а и на икономическата логика.
За отрасъла далекосъобщения отговарят три основни органа – министерствотона транспорта, агенцията “Развитие на съобщенията и на информационнитеи комуникационните технологии” и Комисията за регулиране на съобщенията,плюс няколко допълнителни структури. Това продължава практиката нароене на административните структури и свързаното с тях увеличениена заетите в обществената сфера. Така, вместо с либерализацията иприватизацията на телекомуникациите чиновниците, които отговарят засектора да намаляват, се получава точно обратното.
В закона има едно положително развитие и то е, че всички проектиза нормативни актове, наредби, политики и т.н. трябва задължителнода се публикуват в интернет и да се предвиди срок, в който заинтересованитеда могат да изпращат своите коментари и мнения. Това осигурява публичностна намеренията, което създава възможност за контрол върху работатана държавните институции.
В закона се предвижда, че операторите трябва да получат лиценз, зада извършват дейност (само в няколко случая може да се извършва свободнодейност без лиценз, един от които е предоставяне на достъп до интернет).Това е оправдано само в случаите, когато чрез лиценза се предоставяползване на честотен ресурс, който е ограничен. Във всички останалислучаи изискването за получаване на лиценз не може да се защити поникакъв начин, освен с желанието на чиновниците от регулативните органида си осигурят работа (за да не бъдат уволнени поради липса на дейност).
Според закона комисията за регулиране на съобщенията регулира ценитена “операторите със значително въздействие върху пазара”. Има няколкопроблема в случая. Първо, “комисията … определя, че обществен операторима значително въздействие върху пазара, когато операторът притежавадял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителенпазар с териториален обхват, определен в лицензията му.” Но, същотака “Комисията може да определи, че оператор има значително въздействиевърху пазара при дял, по-малък от 25 на сто от съответния пазар. Комисиятаможе да определи, че оператор няма значително въздействие върху съответнияпазар при дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния пазар.”С други думи, комисията има пълна дискреция да решава какво да прави.Вторият проблем е по-общ и е свързан с това, че не би трябвало държаватада регулира цените на компаниите – цените се договарят доброволномежду клиента и доставчика.
Изводът, който може да се направи от закона за далекосъобщениятае, че без този закон телекомуникациите биха могли да се развиват по-добре(което означава повече конкуренция, по-качествени услуги и по-нискицени). За да не звучи голословно това твърдение, само ще напомним,че в продължение на 15 години в Нова Зеландия няма специфичен закони регулатор на телекомуникациите и секторът се е развил много бързо(за повече – виж тук).
