Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нововъведенията на здравната каса

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

През изминалата седмица стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса вероятно няма да е в състояние в близкото бъдеще да изгради своята информационна система. Системата би следвало да свързва потока на информация в Националния осигурителен институт с този в Районните здравноосигурителни каси. Вероятно поради проблемите с изграждането на системата в новата версия на Националния рамков договор има задължение за хронично болните и пациентите в болниците попълват специални декларации. Декларациите ще удостоверяват, че пациентите редовно плащат осигуровките си. Формалното оправдание на НЗОК е "да се провери дали неосигурени лица ползват услуги, които се заплащат от касата", както и "да засече информацията с тази в Националния осигурителен институт, който събира здравните осигуровки".

Тази конкретна разпоредба дава основание за няколко извода и предупреждения по отношение на дейността на НЗОК:

1/ Въвеждането на задължително попълване на декларации е насилствено прехвърляне на разходи по администрирането на системата от касата върху граждани, които за нещастие са попаднали в болница или пък са хронично болни. Административните разходи на здравната каса, включително тези по набиране на информация, са част от общите разходи за поддържането на системата на задължително здравно осигуряване. Като такива те се финансират от набираните вноски, които са задължително бреме за гражданите. Отделно гражданите или техните работодатели понасят определени разходи по плащането и декларирането на вноските според изискванията на ЗЗО, които се изразяват в разход на време (пряко за лицето или на счетоводителя) и преки разходи по банкови такси. Следователно не виждаме легитимно основание част от разходите за администриране на системата поради невъзможност на касата да си реши проблема по договора със софтуера да се прехвърлят като допълнително бреме върху гражданите.

2/ Изглежда администрацията на НЗОК приема аксиоматично, че каквото не и е забранено изрично в регламент, и е позволено. Вероятно част от това убеждение произтича от разпоредбите на чл. 52 от Конституцията на Република България, според който "държавата закриля здравето на гражданите", а гражданите на свой ред "имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ". Вярата, че има неограничена власт, прави администрацията на НЗОК непредвидима. Възможността и да налага допълнителни разходи (в допълнение към данък "здраве") е онагледена от конкретния случай.

3/ Един от принципите на задължителното здравно осигуряване е солидарността (чл. 5 от Закона за здравното осигуряване). Налагането на разходи на отделна група граждани - в случая хронично болните, ползващите скъпи лекарства и настанените в държавни болници - нарушава този принцип.

4/ Разходите на квази-държавната здравна каса стават все по-трудни за мониторинг. Изследване на ИПИ ( виж повече) показва, че за периода 1999-2001 г. 12.6 % от общите приходи на НЗОК отиват за покриване на административни разходи на касата, т.е. средно по около 58 млн. лв. на година. Към тях следва да се прибавят и прехвърлените разходи по въпросните декларации, както и различни изисквания към личните лекари, клиниките и аптеките, голямата част от които вероятно не са станали публични. Една стилизирана сметка показва, че Административната дейност само на лекарите в доболничната помощ във връзка със спазването на изискванията на ЗЗО и НРД, съотнесена към оказваните здравни услуги, е съществена - най-малко 10%, или поне 0.05% от БВП. Въпреки че не можем със сигурност да твърдим, че държавната задължителна система е по-скъпа от възможна частна такава (защото сме видели как оперира само първата), нейният характер позволява безконтролно увеличаване на разходите, неограничена власт върху публични средства и административен рекет върху гражданите и изпълнителите на медицинска помощ.

5/ Моделът на държавно здравно осигуряване обаче предполага все повече разходи за административен контрол. От май например ще се въвеждат холограмни стикери върху опаковките на лекарствата, за които НЗОК плаща. Сметката, както винаги става в подобни случаи, ще бъде платена от бизнеса и/или данъкоплатеца.

6/ Какво вероятно би се случило в една частна система на доброволно осигуряване? Конкуренцията между частните фондове би стимулирала по-евтиното администриране на системата, но не само това; тя би стимулирала фондовете към бързо и изграждане на информационни системи и регистри, намирането на най-надеждния доставчик на конкретния софтуеър и надлежното спазване на договорените срокове. Дори при провал на конкретен договор, разходите по това би понесъл конкретен фонд, а не всички. Дори конкретният фонд да се опиташе да прехвърли разходи върху своите клиенти, те имат правото на избор на друг - по-надежден и по-евтин в техните очаквания.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!