Ново обсъждане на промените в Данъчно-процесуалния кодекс: В търсене на приемлив компромис

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На вчерашното редовно заседание на комисията по бюджет и финанси бяха разгледани и обсъдени отново някои спорни моменти от Закона за изменение и допълнение на ДПК. На заседанието бяха поканени експерти и представители на МВР, НОИ, АТБ, Асоциацията на счетоводните къщи в България и други.

1/ Първият спорен момент, който бе разрешен, е този с правомощията на началниците на РПУ във връзка с разкриване на данъчната тайна. МВР бе представено от самия министър Петканов, който изложи накратко аргументите на подчиненото му ведомство да поиска включване на началниците на РПУ в групата на лицата, които имат право да поискат от съда разкриване на данъчната тайна. Мотивът за тази промяна е свързан с това, че следствието често се нуждае от данни, които се съдържат в данъчната тайна. Правомощията са сведени до такова ниско ниво с цел опростяване на процедурата. Т.е. след като разрешението за разкриване на данъчната тайна ще се издава от районния съд, то по-просто е то да бъде поискано от началника на местното РПУ. В противен случай се получава една излишно сложна и тромава процедура. Например, ако следствието в Котел се нуждае от данни, то началникът на РПУ Котел ще трябва да изпрати искане до началника на РДВР Сливен, който да го изпрати обратно до районния съд в Котел, който след като вземе решение го изпраща на началника на РДВР Сливен, който на свой ред го връща обратно на началника на РПУ Котел!?!

Ако обаче се приеме, направеното от група народни представители предложение, разрешението да се издава от председателя на окръжния съд, то тогава МВР е съгласно да оттегли предложението си за включване на началниците на РПУ в групата на имащите право да поискат разкриване на данъчната тайна.

2/ Вторият спорен момент бе свързан с предлаганите промени в КЗОО и ЗАН. Вносителят предлага с преходните и заключителни разпоредби на ДПК да бъдат внесени промени в КЗОО и ЗАН. Според Съвета по законодателство и правния отдел на НС не е редно промени в процесуални норми да се правят с преходни и заключителни разпоредби на друг закон, още повече, когато в Парламента са внесени законопроекти за изменение и допълнение на нормативните актове, в които тези норми са разписани. След проведеното обсъждане се достигна до варианта направените предложения да отпаднат от ДПК и да бъдат включени директно в законопроектите за изменение и допълнение на КЗОО и ЗАН.

3/ Спор предизвика и искането на НОИ за обмен на информация между данъчната администрация и осигурителния институт и провеждането на съвместни ревизии. Според бившия данъчен директор Дора Андреева не е редно НОИ да има достъп до данни, които не го засягат. Всичко над облагаемия максимум е информация, която не касае НОИ. Както ИПИ вече писа, тук стои и проблемът със задължението за опазване на данъчната тайна. Докато данъчните служители са задължени да опазват тайната със закон, то служителите на НОИ не носят подобно задължение. Казусът е подобен на този с безуспешния опит на МФ да въведе законово задължение за данъкоплатците да декларират доходите си пред касиера на всеки платец, като по този начин декларират лични данни пред лица, които не са задължени със закон да опазват тайната им.

4/ Продължителен дебат предизвика предложението на ГДД за промени в сроковете за нанасяне на поправки в данъчните декларации. Според работната група към бюджетната комисия и представителя на отдела за европейска интеграция, стимулирането на доброволното плащане на данъци е в основата на европейските директиви. Всеки данъкоплатец има правото да подаде данъчната си декларация, когато поиска, като за просрочването на законно установения срок той дължи глоба и лихва. Той би трябвало да има и право да внесе поправки в данъчната си декларация независимо от закъснението при подаването й. Представителите на ГДД получиха срок до вторник да намерят аргументи, с които да убедят народните представители, че промяната е резонна. В противен случай тя няма да бъде приета.

5/ Без решение остана и спорът за максималния срок на ревизиите. Всички с изключение на ГДД смятат, че срока 6 + 3 е просто абсурден. Като цяло комисията се обединява около максимален срок общо от 6 месеца. Странното е, че досега нито някой от комисията е поискал, нито пък ГДД желае, да предостави справка за това колко е средната продължителност на ревизиите в момента, когато максимален срок за тяхното изпълнение няма.

6/ Отхвърлено бе предложението на депутата Георги Пирински данъчната администрация да бъде задължена веднъж годишно до 30 март на следващата година да уведомява данъкоплатците за преведените и дължимите данъци и такси, отразени в данъчната им сметка към 31 декември на предходната година. Съгласно ДПК всеки гражданин има право да поиска и да получи тази справка. Няма никакъв смисъл, а и не е възможно, данъчната администрация да изпрати на 6.5 млн. данъкоплатци информация, която някои от тях изобщо не искат да получат.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.