Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новите "субсидирани" измерения на земеделието

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

През седмицата от Министерството на земеделието оповестиха доста сложен "план-график" за подпомагане на земеделските производители ( към текста). Общото финансиране от фонд "Земеделие" ще бъде 210 млн. лева през 2003 г.

В документа на редица места се споменава, че някои от мерките се прилагат за първи път в България. Така например обработването на пустеещи земи ще се насърчи, като за всеки декар ще се заплаща субсидия от 10 лева.

Друго нововъведение е субсидия от 1 лев за декар, която ще получат зърнопроизводителите преди жътвата, общо за 2,5 млн. декара.

За развитие на алтернативното земеделие в Родопския регион се предвиждат 10 млн. лева (2 млн. лева субсидия плюс 8 млн. лева безлихвен кредит).

Също така се предвижда отпускане на 1 млн. лева за съхранение на зърно, експортни субсидии, чийто размер все още се доуточнява, кредитиране на млади фермери (до 40 г.) при лихва 3% (останалите заеми са със 6% лихва).

Списъкът продължава, така че това е описание само на основните моменти.

Коментар:

1/ Цялата работа започва все повече да прилича на игра, чиито правила позволяват все повече начини за усвояване на държавни пари. Така например, тази година ще бъде изгодно да се обработят "пустеещи земи" (първа субсидия), на които да се засадят зърнени култури (втора субсидия), след това добивите да се изнесат (експортна субсидия) или да не се изнесат (друг вид субсидия за съхранение). Ако това се направи от млад производител още по-добре, ще има и допълнителна привилегия. Ако пък и всичко това спомогне за развитие на алтернативното земеделие, цялата работа ще се окаже доста доходоносна.

2/ Вероятно критерият за успех на Министерството на земеделието е броят на нововъведенията в посока субсидии. В горното съобщение образно казано се заявява - виждате ли, досега ги нямаше тези неща, а ние ги въведохме. Това само по себе си се разглежда като успех и като достатъчно условие за просперитет.

3/ Във въпросната "игра" участват 770 хиляди земеделски стопани (по последни данни от Министерството на земеделието и горите), които трябва да разпределят 210 млн. лева или средно по 272 лева на човек. Най-вероятното развитие е не повече от 10%-15% от всички производители да се окажат субсидирани, което означава, че личното усмотрение от страна на държавната администрация ще се засилва.

4/ В доклада към закона за държавния бюджет за 2003 г. се казва, че "през следващите две години тенденцията е субсидиите в земеделието да нарастват" (стр. 64). Като се има предвид този документ и другите сигнали от страна на правителството за различни "помощи" за селското стопанство, е напълно в реда на очакванията земеделските производители все повече да залагат на преразпределителна, а не на производителна стратегия (създаваща стойност).

Друг съществен момент в тази връзка е, че в някои случаи, субсидиите нарастват при влошаване качеството на продукцията, което създава стимули точно за такова производство, което подлежи на субсидиране. Подходящи примери в тази насока са завишените субсидии за некачествен тютюн - "за да се компенсират производителите" и изкупуването на количества зърно от държавата на фиксирана цена над пазарната (200,000 тона по 160 лева за тон) през изминалата година, за които впоследствие се оказа, че няма търсене поради ниското качество на реколтата.

5/ Всичко това има своята икономическа цена. Трудно се създава пазар и пазарни отношения при постоянна намеса на държавата под различни форми. От една страна, например, не се разрешава директното закупуване на земя от чужденци, от друга правителството прави усилия за насърчаване обработването на пустеещи земи.

Ако нещата продължават да се развиват по този начин, едва ли ще възникне функциониращ пазар на земята. Най-вероятно, с нарастващата държавна намеса, все по-ясно ще се обособят относително по-големи земеделски стопани, чиято основна дейност ще бъде получаване на пари от правителството. Основание за такова съждение ни дава досегашната държавна политика в отрасъла, която следва принципа - това, което не се решава с регулиране и субсидии, се решава с много регулиране и субсидии. Подобно нещо се е случвало и в други страни. Обаче, както и преди сме споменавали ( виж тук), в Нова Зеландия, след многогодишни неуспешни опити да се помогне на земеделието със субсидии, през 1984 година всички субсидии бяха премахнати. Резултатът е изключително бързо нарастване на производителността и конкурентността на земеделието.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!