Новият закон за горите – запазване на статуквото и липса на перспективи за развитие на горския сектор

Тази седмица беше приет на първо четене Законът за горите, чрез който сеочертават насоките за развитие на горския и лесовъдния сектор в страната.Въпреки идеите в началото на мандата на новото правителство да се отделиспециален фонд “Гори” от егидата на аграрното министерство, респективноот служителите и структурите в него, текстовете в закона не съвпадат с първоначалнитеидеи. Същинският дебат от икономическа гледна точка, обаче, не е на коеминистерство принадлежи отговорността по управлението и стопанисването нагорския фонд, а чия е собствеността на горите и как се управляват те – отдържавата или от частния сектор.

Законът предвижда създаването на няколко нови държавни структури, но теотново ще бъдат подчинени на Министерство на земеделието и горите, а Министерскисъвет ще контролира и съблюдава дейността им. Предвижда се създаването наново държавно предприятие и фонд “Българска гора”, където ще постъпват приходитеот дейността на държавното предприятие и впоследствие средствата ще се изразходватцеленасочено за лесовъдни дейности и опазване на горския фонд. Ограничавасе възможността за замени на имоти от горския фонд – до 10 дка.

Състояние на сектора

Общата горска площ на България възлиза 37% от територията на страната.Към 2004 г. държавният горски фонд представлява 79,3% от общата горска площ,а недържавният – 20,7%. От тях 9,3% са собственост на общините.

Промяна на нормативната уредба, касаеща горите, се налага поради съществуващитепроблеми в сектора и тяхното задълбочаване. Сред тях са незаконната сечи бракониерството, в резултат на които се секат нерегламентирано множествогорски масиви. Ниската себестойност, която постигат част от дървопреработвателнитепредприятия, които изкупуват незаконната суровина, принуждава все повечекомпании да търсят такава суровина и сивият пазар се разраства.

Според “Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор вБългария, 2006-2015г.” липсата на интегрирана национална информационна системаза горите и горския сектор, както и липсата на съвременна компютърна техникаи софтуер в структурите на органите за управление н горите, са сред факторите,които затрудняват в най-голяма степен пазара на имоти и на стоки и услуги,свързани с горите и невъзможността да се управляват ефективно горските ресурси.

Според експертни прогнози търсенето на дървесина в страната ще се увеличавапоради засиленото търсене на суровината от енергийния сектор (с оглед напостигане на мерките за енергийна ефективност и използване на алтернативниенергийни източници), развитието на сектора на дървопреработка и мебелнатаиндустрия и нарастване на използването на дървесина за отопление. Всичкотова поставя на преден план необходимостта да се отговори в максимална степенна потребностите на пазара. Само при установени права на собственост и ясниправила при управлението на активите може да бъде постигната ефективности дългосрочна визия за използването на оскъдните ресурси.

Коментари по проектозакона

Чрез новия закон проблемите с неефективното управление на горите и липсатана капиталови вложения няма да бъде решен. Участието на държавата и монополизиранетона горския фонд от една държавна компания означа неефективно управление,основано на непазарни принципи и интервенции.

Един от сериозните проблеми в досегашната законова уредба е възможносттада се правят замени с имоти с разрешение от министъра на земеделието и горите,в резултат на които пустеещи земи от горските масиви се разменят за атрактивниземи в планински райони или крайбрежието. Такава замяна очевидно облагодетелствапридобиващия, защото чрез замените не се разменят активи с еднаква икономическастойност. Самият механизъм на замени предполага създаването на корупционнисхеми, рентиерство и злоупотреба с професионално положение. Липсата на свободенпазар прави разпределението на оскъдните ресурси неефективно. Единственона пазара стойността на дадено благо може да бъде справедливо оценена инейната полезност обективизирана в парични единици. Без механизмите на търсенеи предлагане и наличие на свободен избор, всички опити да бъдат оценениактивите е обречен на провал и зависи от дискрецията на държавните органи.Ограничаването на възможността за замени до 10 дка в проектозакона не решавапрактически проблема. Въпреки установената нелегитимна практика, новиятзакон не предвижда нейното прекратяване, а само се ограничава в някаквастепен.

В закона е записано, че целта е съхраняването на българските гори…. чрезвъзпроизводството и устойчивото им развитие и многоцелевото ползване в интересна собствениците и обществото. Към мотивите на закона за посочени резултатите,които се целят с променените текстове, а именно: по-голяма финансова независимостна отрасъла от системата на бюджетно финансиране; увеличаване на личнатамотивация на работещите в системата; отделяне на контролните от стопанскитефункции в отрасъла; създаване на възможност за сключване на дългосрочнидоговори за ползване на дървесина, които ще кореспондират с интересите напотребителите.

Всички тези приоритети, обаче, не могат да бъдат постигнати с новия моделза управление на горския фонд, защото се запазват първоизточниците на проблемите,а именно – собствеността остава в лицето на държавата, държавата се намесвапри определяне на цените чрез налагането на минимални ценови прагове задървесина, ограничава се конкуренцията. Ексклузивното право да се разпореждас производството на продукция, търговията и дейностите в областта на дърводобивае съсредоточено в държавно предприятие. Въпреки обещанието, че то ще делегираголяма част от дейностите на частни предприятия, това само по себе си негенерира ефективност и прозрачност без липса на свобода на договарянетои конкуренция.

Ограничава се свободното договаряне между пазарните участници в няколконаправления:

– Изискват се отделни разрешителни за всяка сеч, дори и в частни имоти.
– Нужно е сключването на договори с частни лесовъди, които предварителносе лицензират от държавните структури за управление на горите.
– Законът предвижда наличието на минимални такси, които общините определятза ползваните земи от общинския горски фонд. Размерът на таксите се определяот Министерски съвет и по-този начин се ограничава конкуренцията между държавнитеи общински собственици на гори.
– Износът на необработена суровина ще бъде допускан само при изрично съгласиеот МС, а изкупуването на суровина на вътрешния пазар ще става само от лицензиранискладове с наличието на определени минимални изкупни цени.

Целта от всички тези мерки е да се преборят с незаконната сеч, но чрезтях единствено се увеличават транзакционните разходи в сектора. Ефективносттаот мерките е спорна, защото наличието на голяма дискерционна власт в ръцетена държавни служители създава възможност за корупция и злоупотреби.

Законът се основава на грешно допускане, че горите, като природно богатствои важен източник на суровина, трябва да принадлежат на държавата, а тяхнотоуправление и стопанисване да се контролира от изкуствени норми и правила,които ограничават действията на частните играчи и канализират техните предприемаческиусилия в предварително зададени рамки. Липсата на установени права на собственостводи до много негативни последици като недостатъчно капиталовложения и инвестициив сектора и свръхизползването на ресурса, без визия към дългосрочното муразвитие. Частният сектор от своя страна във всеки един момент се стремида максимизира сегашната стойност на активите, с които разполага, коетое най-големият стимул да се предприемат мерки за залесяване на горите иподдържането им в добро състояние.

Приватизацията на горите – мисията е възможна

В България едва 10,9% от горския фонд е в частни ръце. За сравнение – вСАЩ 57,4% от горите са частна собственост към 2002 г. В Нова Зеландия –частна собственост е 93% от залесената горска площ.

Нова Зеландия е пример за въвеждането на успешни пазарни мерки в тази сферачрез децентрализирането на контрола върху горския фонд и приватизиране наголяма част от горите. През 1987 г. на мястото на държавна агенция, кояторъководи и стопанисва държавния горски фонд до този момент, е създаденодържавното предприятие, което въвежда първите успешни модели на корпоративноуправление в горския сектор. През 1990 г. започва и приватизацията на горитечрез продажбата на обособени дялове и части на предприятието на частни компаниии предприемачи. До този момент държавното предприятие разполага с над 50%от горите в страната, а частните фирми, собственици на гори, са много големии затова се броят на пръсти. Само за няколко години след предприеманетона първите стъпки в приватизацията държавата губи монополното си положениеи се разраства бързо пазарът на горски площи, като се увеличават многократносделките с имоти, много предприемачи и чуждестранни инвеститори навлизатна пазара. Това води до разрастването на конкуренцията и инвестиране в модернитехнологии и капитал. Данните показват, че горският сектор в Нова Зеландияе отбелязал значително подобрение след преструктурирането и приватизациятаму. В същото време не се наблюдават никакви тревожни тенденции към обезлесяванеили прекомерно изсичане на горите. Успешният пример на Нова Зеландия можесамо да ни подскаже, че единствено интересите, които диктуват на пазара,а не политическите интереси, са в “в интерес на собствениците и обществото”.