Новини от икономическата и бюджетната комисия
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На смесено заседание в четвъртък (31.01.2002) комисиите по бюджет и финанси, по икономическа политика и по труда и социалната политика обсъдиха на първо четене два проекта за закон за държавния дълг. Вносители на двата проекта са Министерски съвет и Надежда Михайлова и група народни представители.
1/ Една от принципните разлики между двата законопроекта е в това дали към консолидирания държавен дълг се включват дълговете на общините, дълга на социалноосигурителните фондове и дълга на БНБ или не. Според проекта на Министерския съвет тези дългове са изключени от държавния дълг, докато проекта на Надежда Михайлова предвижда в консолидирания държавен дълг да влизат и дълговете на общините и социалноосигурителните фондове. Тази разлика е важна, тъй като засяга съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт, което според Маахстритските критерии не трябва да надвишава 60 %. Вносителите на законопроектите, депутатите и експертите към комисиите не успяха да стигнат до консенсус каква е практиката в Европейския съюз и дали общинските дългове и дълговете на социалноосигурителните фондове участват в определянето на съотношението.
Всъщност, маахстрихските критерии се отнасят до съотношението брутен държавен дълг спрямо БВП. В една нефедеративна държава това означава дълга на централното правителство и дълговете на квази-държавните структури (социалноосигурителните фондове, например). Логично е, след като общинските бюджети са част от консолидирания държавен бюджет, то и общинския дълг да се включва в консолидирания държавен дълг.
2/ Според проекта на МС от държавния дълг се изключват държавногарантирания дълг или други потенциални задължения до момента на тяхното активиране. Този подход е „странен“, предвид на това, че гаранциите са потенциално плащане и принципа на елементарната предпазливост изисква те да бъдат отчетени в размера на дълга.
3/ Правителството предлага в закона за държавния дълг да не се фиксира лимит за държавния дълг. Според заместник министъра на финансите Красимир Катев такъв законовоустановен лимит ще лиши правителството от възможност да прояви гъвкавост и да провежда активна политика на управление на дълга, когато съществуват благоприятни условия за това. Вярно е, че лишаването на правителството от възможност за маневреност при управлението на дълга има своята цена.Налице е обаче подчертана склонност от страна на финансовото министерство да изхожда от презумцията, че от активното управление на дълга само ще се печели. Не е изключен обаче и обратния сценарий – загуба в резултат на една „по-агресивна“ политика. Възможен е и вариант, при който разходите по активното управление да превишават ползите от преструктурирането на дълговия портфейл. Така че възможността за „гъвкавост“ също има своята цена и носи определен риск.
