Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нови протекционистични мерки, този път при внос на стомана

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Неколкократно през последните месеци правителството обяви намерението си да въведе ограничителни мерки спрямо вноса на стомана в България. Вероятно, това ще се случи съвсем скоро, защото комисия към Министерството на икономиката, по данни от пресата, вече е постигнала значителен напредък по въпроса. Нещо повече, заместник-министърът на икономиката в интервю по темата заяви, че "ще защитим родното производство с това, което ни е на разположение като инструментариум" (вестник "Пари", 28.11.2002, стр.10). Тоест, ще очакваме и други производители да бъдат "спасени" в близко бъдеще. В случая със стоманата, най-облагодетелстван от тези мерки е Кремиковци.

Коментар:

1/ Всеки път, когато правителството обсъжда, а и почти винаги впоследствие приема, разни протекционистични мерки, нашият коментар е, че преференциалното третиране на дадени производители винаги е за сметка на други. В конкретния случай в по-неблагоприятно положение се поставят всички машиностроителни фирми, които според председателят на браншовата камара Илия Келешев, работят с вносни суровини, които въпреки, че са "по-скъпи, са значително по-качествени, има нужният асортимент и се спазват сроковете на доставка" ( повече).

2/ Правителството изземва функции на пазара, като нарушава естественото разпределение на ресурсите и преразпределя, при това в условията на широко прокламираната "функционираща пазарна икономика".

3/ В резултат на протекционизма, цените на националния пазар се отклоняват от международните, настъпва промяна и в относителните цени (високите мита за определени стоки променят вътрешните разменни съотношения), разпределението на ресурсите се отклонява от най-продуктивното, което ограничава специализацията и икономическото развитие. Във своята оценка за протекционизма Фредерик Бастиа ( повече) казва, че това е политика, която води до една печалба (за определени производители) и две загуби (за останалите производители и за потребителите). Още Адам Смит в своята книга "Богатството на народите" защитава разбирането, че свободната търговия води до специализация и увеличава благосъстоянието.

4/ През последните месеци броят на производителите, които под някаква форма, се поставят в по-благоприятно положение спрямо останалите стопански субекти, значително се увеличи. Това естествено създава стимули за нови искания, така че лобирането ще продължи с нарастваща сила в бъдеще. Правителството постепенно увеличава намесата си в икономиката, като създава стимули все повече пазарни участници да търсят възможност за участие в така създадените схеми на преразпределение.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!