Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нови държавни структури с отрицателни ползи и високи разходи

Автор: Велин Пеев / 22.05.2009
Оцени тази статия:
 

Преди няколко седмици стана известна инициативата за създаване на две нови държавни структури - министерство на инвестициите, което ще е преобразувание на досегашната агенция, и изцяло ново министерство на науката. Целта била, първо, да се подобри преразпределението на (излишните) средства от българския данъкоплатец към (крайно бедните) строителни инвеститори. Второ, новото министерство на науката било необходимо, защото сегашното „не се занимава достатъчно с проблемите на науката". Логиката явно е, че след като една държавна структура не може да си свърши работата, трябва да се създаде друга такава. Ами ако и тя не я върши? Все пак съществуват БАН, реномирани и по-малко реномирани университети и те могат да се занимават и се занимават с наука. От създаването на ново министерство на науката, на основата очевидно на отдела в сегашното министерство, нито университетите, нито БАН ще станат по-научни.

През изминалата седмица изневиделица се появи поредното искане от подобен характер: да се създаде министерство за местно и регионално развитие. Целта му отново е да преразпределя пари от трудещите се здраво и по достатъчно продуктивен начин хора в по-големите градове, към по-изостаналите и непечеливши региони. Как обаче можем да живеем в напредничава страна, ако ощетяваме напредничавите хора и насърчаваме изоставащите. Какъв е стимулът на напредничавите да се продължат да се развиват и какъв е стимулът на изоставащите да започнат да го правят? Отговорът е никакъв. (Между другото, един внимателен преглед на предисторията на сегашната финансова криза в САЩ ще покаже, че работата на едно подобно министерство, подкрепено със съответните закони и парична и банкова политика са една от основните причини за краха на пазарите на ипотечни книжа и кредити.)

Освен преразпределителните функции, които тези министерства ще имат, в процеса те ще регистрират разходи по поддръжката си, което допълнително обременява обществото. Новите структури ще създадат и допълнително бюрокрация, ще бъдат тромави и неефективни, както всяка структура, чието съществуване не зависи от конкурентния пазар, където приходите трябва да превишават разходите.

С простото увеличаване на държавната администрация и намеса (защото новите структури ще започнат да търсят регулативни основания на съществуването си) проблемите на българските граждани, инвестиции, конкуренцията и науката - може би тази дума трябва да се изпише с голямо „у" - няма да се разрешат. Администрацията и без тези нововъведения е вече достатъчно набъбнала и доказано неефективна[1].

Засега не е направен анализ вероятните въздействия от тези административни нововъведения. Най-често върху държавната администрация се прехвърлят отговорности, които би трябвало да са в ръцете на отделния индивид и неговите творения - предприемачеството, университетите и т.н. Важно е да се разбере, че колкото повече се разрешава на държавата да прави, толкова по-малка е свободата на отделните индивиди. Колкото повече тя харчи, толкова по-повече доход се изземва от гражданите. Колкото по-свободно се „развива" държавата и нейната администрация, толкова повече се ограничава развитието на отделните хора.



[1] През 2007 година ИПИ публикува „Анализ и оценка на ефективността на централната държавна администрация". Изследването е достъпно ТУК.