Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нови цени на учебниците

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

През седмицата стана ясно, че представители на министерството на образованието са направили предложение за административно определяне на цените на учебниците за учениците. Те вече придобиват специален статут и правителството ще решава по какъв начин да се формират цените им.

Предвид предстоящи избори за Народно събрание в края на месец юни тази година това предложение е оправдано. То трябва да привлече вниманието на избирателите, да покаже, че правителството се грижи за гражданите и се опитва по всички възможни начини да им помага и – в конкретния случай – да насърчи купуването на учебници и съответно да подобри нивото на училищното образование.

Само че тези добри намерения в действителност няма да доведат до желаните резултати. Въвеждането на административно определяне на цените на която и да е стока или услуга довежда неминуемо до изкривявания на пазара. Целта на това предложение изглежда е насочена към понижаване на цените на учебниците и по тази причина вероятно методиката за ценообразуване ще води фактически до поставяне на максимална цена за учебниците. От икономическата теория е известно, че поставянето както на минимални, така и на максимални цени на стоките и услугите водят единствено до негативни ефекти от тази мярка.

В случая с максималната цена можем да посочим множество примери от началото на прехода, когато цените на някои стоки бяха изкуствено ограничавани и резултатът беше дефицит. Когато се постави максимална цена, която е по-ниска от равновесната при текущото състояние на пазара, тогава естествено търсенето на съответната стока или услуга се увеличава, докато предлагането намалява спрямо равновесното равнище. Последствията от това са: търсенето превишава предлагането и се получава натиск за повишение на цената. Тъй като пазарният процес не е оставен да действа поради административния таван на цената тогава се получава и дефицитът.

До какво води дефицитът? Естествено е хората, които успеят да си купят учебниците при по-ниската, административно определена цена да са в по-добро положение, защото разходите им стават по-ниски. За тях тези учебници действително стават по-достъпни и от тяхна гледна точка правителството прави нещо добро.

Не така стои въпросът, обаче, с хората, които поради недостиг на учебници, не успеят да си ги набавят. За тях непосредственият ефект е, че образованието става по-малко достъпно. Те трябва да потърсят други начини за сдобиване с учебниците, които логично ще повишат и разходите им за това. Ефектът за издателите също ще бъде негативен – те ще произведат и продадат по-малко книги и ще генерират по-малко приходи.

Какво следва от разсъжденията дотук? С подобно решение правителството ще изкриви пазара като предизвика дефицит и ще направи учебниците достъпни само за тези, които успеят първи да си ги купят. Възможно е да възникне и нелегален пазар по цени по-високи от определената от правителството като по този начин се увеличи и размерът на сенчестата икономика. следователно цялостният резултат е негативен.

Това предложение изглежда е породено от два проблема, свързани съответно с доходите на хората и качеството на образованието в страната. Институтът за пазарна икономика нееднократно е предлагал решения за тях. Ще ги разгледаме последователно като започнем с повишаване на доходите на хората*. Необходимите мерки тук са въвеждането на 10% плосък данък по личните доходи, корпоративната печалба и осигуровките, нулев данък върху реинвестираната печалба, намаляване на данък добавена стойност до 15%, премахване на патентните данъци, понижаване на дела на държавните разходи до 35% от БВП за съответната година, създаване на по-благоприятна среда за бизнес чрез намаляване на административните режими, облекчаването на фирмената регистрация и други подобни реформи, свързани с разширяване на стопанската свобода. По този начин ще се увеличат възможностите за индивидуален избор и ще се насърчи икономическият растеж чрез предприемачество, поемане на риск, по-високи спестявания и инвестиции.

Другият съществен проблем се отнася до качеството на образованието в страната, което се понижава през последните години според различни изследвания. Реформите, които са необходими тук са въвеждането на ваучерната система, приватизацията на държавните училища и университети, засилено разпространение на знания чрез интернет, насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и образованието. Всички тези предложения ще допринесат за по-голяма ефективност на разходите, по-голяма конкуренция между учебните заведения и следователно стремеж за предоставяне на по-добра услуга. Като цяло ще спечелят учениците, които ще получат по-качествено образование и по-широки възможности за реализация, ще спечели бизнесът поради по-квалифицираните човешки ресурси, които ще използва и така отново ще се насърчи икономическото развитие.

Всички посочени мерки са по-дългосрочни като характер от ограничаването на цената на учебниците и въздействието им трудно ще може да бъде установено преди изборите, но ефектът от тях ще бъде траен и позитивен от гледна точка на достъпа и качеството на образованието в страната и растежа на доходите.

 

 

----------------------

* Тези мерки бяха представени като основни приоритети на ИПИ за периода 2005 – 2006 г. Пълният текст е достъпен в интернет на адрес: http://www.ime.bg/bg/about.html

 

 

 





 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).