Новата стратегия за тютюнопроизводството: поглед през бюджетните правила
Word Format
(Word Format)
Правителството прие Национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България до 2007 г. Многократно сме коментирали общите стопански ефекти от субсидирането на губещи производства; за тези неща може да се направи и справка в уводните учебници по икономика. Но една подробност остава встрани от политическите и стопанските анализи – а именно, намерението да се утвърди финансирането през фонд „Тютюн“ като някаква постоянна практика и с гарантиран трансфер от бюджета.
Натискът за „гарантирани“ и предварително възприети размери на държавните разходи напоследък се засили. Миналото лято парламентът прие изменения към закона за подпомагане на земеделските производители, с които утвърди минимална субсидия към фонд „Земеделие“ от 0,5% от БВП. Наскоро пък ПГ на СДС предложи пристанищата да се финансират в размер, фиксиран като постоянен дял от БВП. Разширяването на тази практика за управление на средствата на данъкоплатците може да има значителни негативни последици за стопанската среда, защото:
1/ Подобно „фиксиране“ намалява гъвкавостта на фискалната политика. В случая, гъвкавост означава да може в момент на намаляващи приходи в бюджета да има възможност за съответно намаляване на разходите; иначе сценарият е увеличаване на публичния дълг и/или увеличаване на данъчната тежест. Към момента такива „фиксирани“ разходи са:
“ пенсиите – около 9,6% от БВП (заради законовата основа на държавното пенсионно осигуряване)
“ разходите по обслужване на външния дълг – 7,2% от БВП (заради международните договори на РБ)
“ разходите за отбрана – 3% от БВП (заради ангажиментите по членството в НАТО)
“ разходи за земеделски субсидии – поне 0,5% от БВП (заради закона за подпомагане на земеделските производители)
“ и други – ? %
2/ Прозрачността на харчене на парите на данъкоплатците намалява. Когато всяка година министерствата трябва да обосноват всяка конкретна сума в бюджетите си, те посочват за какви точно цели са необходими съответните средства. Логиката за повечето дейности досега бе такава. Когато обаче по силата на закон правителството е задължено да предостави определена сума за определена дейност, то стимулите на народните представители да задават въпроси относно смисъла и предназначението на всеки отпуснат лев значително намаляват – нали така или иначе парите ще трябва да се изхарчат! Още по-трудно се стига до решение за намаляване на държавното финансиране- вече не е достатъчно министърът на финансите или група да депутати да оспорят разумността на даден проект или дейност, а трябва да се внася проект за изменение на закон. След няколко години е възможно дебатите по рационалността и полезността на редица (финансирани от данъкоплатците) дейности изобщо да изчезнат, което ще съхрани задълго високият дял на държавна намеса в икономиката.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
