Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новата черна икономика*

Автор: Ричард Ран** / 18.12.2009
Оцени тази статия:

Черната икономика отново бързо се разраства и причината основно е държавната политика.

Ето доказателствата. Федералната корпорация по застраховка на депозитите (ФКЗД) миналата седмица публикува доклад, който стига до извода, че 7,7% от американските домакинства, които включват най-малко 17 милиона пълнолетни хора, нямат банкови сметки, и че около 17,9% от домакинствата, грубо 21 милиона, разчитат основно на небанкови институции като кешови служби и служби за парични преводи. Когато една икономика забогатява и доходите нарастват, нормалните очаквания са, че частта на населението без банка пада и не се увеличава, както се случва в момента в САЩ.

Данъчните приходи падат много по-бързо на федерално, щатско и местно ниво, отколкото би се очаквало от малкия спад на реалния БВП и промените в данъчните закони, които се случиха откакто започна рецесията. Валутата в циркулация извън Хазната, банките на Федералния резерв и трезорите на депозитните институции - т.е. валутата държана от граждани и бизнеси - се е увеличила с 13,3% в последните две години, докато реалния номинален (некоригиран с инфлацията) БВП не е нараснал въобще, а реалните доходи по БВП (коригирани с инфлацията) са намалели с повече от 3%. С увеличаването на електронните начини за разплащане и финансови услуги, би се очаквало, че валутният компонент на БВП трябва да падне, а не да се увеличава.

Черната икономика включва едновременно законни дейности, като често срещаните в строителния сектор и сектора на услугите, където данъците не са платени, както и незаконни дейности като продажба на наркотици и проституция.

Страни като САЩ, Швейцария и Япония исторически са имали сравнително малки, скрити и незаконни сектори, като обичайното подозрение е около 13%.

Повечето европейски страни имат по-голям черен сектор (обикновено около 20%) отчасти заради стремежа да се укриват данъци. Италия и някои други южноевропейски страни се смята, че имат черни сектори, които представляват 30 или повече процента от икономическата активност.

Спомням си един италиански финансов министър, който ни каза на една среща преди няколко десетилетия, че за политически цели той допускал, че „икономиката е 40% по-голяма отколкото се докладва". В някои развиващи се страни и/или много корумпирани страни черната икономика се считат за над 70% от цялата икономическа активност.

Докладът на ФКЗД за размера на сектора без банка или много малко банки в САЩ е тревожен, защото тези, които не използват банковата система често трябва да плащат по-високи такси за кеширането на чекове, за плащане на сметки (напр. парични нареждания) или за разпространението на пари.

Хората, които държат спестяванията си в брой вкъщи вместо в банки, правят себе си по-лесна жертва на престъпници и е по-вероятно да загубят парите си при пожар, наводнение или просто разсеяност. Не е изненада, че мнозинството (71%) от домакинствата без банка имат годишен доход по-нисък от $30 000.

Има много причини да нямате банкови сметки. Заради т. нар. „опознай клиента си" и други регулации против прането на пари, банките затрудняват неустановени хора като младите и подвижните, както и легалните и нелегалните имигранти, да си отварят банкова сметка.

Също така, много от същите тези регулации са отговорни за увеличенията на банковите такси, което е тежест особено за хората с ниски доходи. Можете да сте сигурни, че всеки път, когато Конгресът приеме някой нов закон, или когато Данъчната служба приложи някоя нова регулация, за да „хване данъчните измамници", голяма част от истинската тежест на тези разходи по спазването на законите падат върху най-малко способните да си го позволят, докато тези с намерение да намерят начин да ги заобиколят винаги го правят.

Хората също избягват да имат банкови сметки, защото са уязвими към изземване на активите, осъждания, облагания и т.н. Все повече банкери и други, които предлагат финансови услуги, са принудени от правителствата да шпионират и докладват за своите собствени клиенти, а това е наистина демотивиращо за много хора и ги кара да търсят други начини да поддържат финансовата тайна.

Много изследвания са показали, че когато хората вярват, че данъците, които трябва да плащат, са разумни, и политическите лидери харчат парите мъдро, данъчната услужливост се увеличава, и обратното. В САЩ има все повече доказателства, че много пари не се харчат мъдро и често се използват, за да се плаща на стари политически приятели.

Особено през последната година обществеността стана наясно, че много във Вашингтон, които защитават по-високи данъци, и твърдят, че всеки има отговорността да плаща данъци, самите те не спазват данъчните закони и регулации.

Когато имате секретар на Хазната и председател на конгресния комитет, занимаващ се с написването на данъците, които са обвинени в данъчни измами, това много подкопава моралната власт на данъчните служби, карайки обикновените граждани да се чувстват като будали, и следователно, много по-склонни да опитват законово или незаконово да избягват данъци.

Доказателствата са недвусмислени; правителствата не могат да увеличат спазването на данъците и да намалят размера на черната икономика като постоянно увеличават грешни регулации.

Не е съвпадение, че правителствата, които дават на гражданите си голяма степен на лична и финансова свобода, включително финансова тайна, и харчат парите им мъдро, честно и компетентно, имат много по-малки черни сектори, отколкото корумпирани и репресивни правителства. Вашингтон, вземете си бележка.

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 9 декември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.