Нов устрем за „борба“ със сивата икономика
Word Format
(Word Format)
Министерството на финансите обяви пакет от мерки за борба със сивата икономика включвайки:
“ създаване на Служба за фискални разследвания;
“ борба срещу продажбата на акцизни стоки с фалшив бандерол или стоки без бандерол;
“ създаване на Национална агенция по приходите;
“ повишаване на митническия и данъчния контрол и дисциплина;
“ намаляване на измамите, свързани с източване на ДДС;
“ борба срещу разпространението на нелегален софтуер;
“ въвеждане на програмно бюджетиране;
“ създаване на център за сигнали и информация;
Коментар:
1/ Първата тема за размисъл е какво е това сенчеста икономика? Една от общоприетите дефиниции, определя като сенчеста икономика всички дейности, който добавят стойност, но които не се отчитат, а по принцип би трябвало да бъдат част от БВП. Понятия като сива, неформална, сенчеста, нерегистрирана имат синонимно значение.
На тази основа веднага прави впечатление, че въвеждането на програмно бюджетиране има отношение към по-прозрачно и по-ефективно разходване на бюджетни средства, но не и към „борба“ със сенчестата икономика.
2/ В последно време тази тема стана изключително модерна, като обикновено реториката е, че трябва да „бори“ и „пребори“ неформалната икономика в България. Ако това не стане с досегашните мерки, да се предприемат нови, така, че „борбата“ да се доведе до успешен край. Тоест сенчестата икономика се възприема като нещо лошо, което възпрепятства развитието на стопанството.
3/ В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективни причини. Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходите за съобразяване със законодателството или за работа „на сянка“ (несъобразяване). Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по-несъобразяване се развиват и така наречените „сенчести дейности“.
4/ Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалната икономика, то тя не понася разходи за това. Истината е съвсем различна. В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответно кредитна история пред банките. Освен това контрагентите, с които работи също трябва да имат „сенчеста“ дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги, които „не съществуват“. Наред с това трябва да се има предвид, че голяма част от доходът, реализиран в сивата икономика, в действителност се харчи в официалната икономика, тоест създава стойност.
5/ Действително поради съществуването на неформална икономика се събират по-малко данъци и такси и съответно по-малко бюджетни приходи. Затова обикновено дебатът включва – „ако се изведе сивата икономика на светло колко допълнителни данъчни приходи биха се получили“.
6/ И така идва ред и за най-същественият въпрос – как може да се намали сенчестата икономика? В случая трябва де се направи разлика между причина и следствие. Например редица изследвания за България показват, че основна причина за неформалната икономика е високата данъчно-осигурителна тежест ( виж например). При това положение има две възможности. Първата е намаляване на данъците (в това число и социалните осигуровки), тоест премахване на една от причините за наличието на сива икономика. Втората възможност е въвеждането на допълнителни ограничения, като засилен контрол, по-големи санкции и др., които нямат отношение към първопричината, а целят промяна на следствието. Практиката показва, че във втория случай ефектът е неясен (в дългосрочен план), защото засиления контрол и санкции създават корупционна среда. Освен това на тези мерки част от фирмите отговарят с още по-добри начини за „укриване“ и „посивяване“. Тоест, по-добрата алтернатива за намаляване на сенчестата икономика е създаването на стимули пазарните субекти да формализират своята дейност. Това може да стане например чрез либерализиране на средата за бизнес. Една от основните препоръки на Кауфман и Калибера в „Интегриране на сенчестата икономика от пост социалистически общества“ за извеждане на сивата икономика на светло е мащабно либерализирането и дерегулиране ( виж стр. 33).
7/ Във връзка с горните разсъждения отделяме повече внимание на създаването на Служба за фискални разследвания. Това е мярка към засилен контрол, която цели не премахване на причината, а промяна в резултата, което означава, че е с неясен ефект. Освен това, може би по-добра алтернатива е подобряване на работата на съществуващи вече служби като икономическата полиция, а и данъчната администрация. Вярата, че ако се даде повече власт на „честни“ хора ще се реши проблемът изглежда доста наивна. Така например в разпространения документ от Министерството на финансите се казва, че „органите на Службата ще вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководят от закона“. Аргументът с „вътрешното убеждение“ е направо опасен и говори за повече лично усмотрение и потенциално за корупция.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
