30-11-2007

Нов индекс на Световната банка за логистична търговска инфраструктура – България пак изостава в ЕС

През 2007 г. Световната банка стартира нов индекс[1], който измерва логистичната инфраструктура и средата за търговия в страните. Идеята на глобалния индекс е да покаже в кои страни е сравнително лесно да се търгува поради развитата логистична инфраструктура и къде логистичните услуги са по-трудно достъпни или не са достатъчно благонадеждни по оценка на клиентите.

Пилотното измерване включва 150 страни. Компонентите на индекса представляват 7 категории, всяка от които е оценена по скалата от 1 (най-лошо) до 5 (най-добре). Категориите са:

1. Ефективност и ефикасност на процеса на освобождаване на пратки и товари от митници и други гранични контролни органи;

2. Качество на транспортната и IT инфраструктура и логистика;

3. Достъпност и наличност на куриерски и логистични услуги;

4. Компетентност на служителите, заети в местната логистика (напр. транспортни оператори, митнически служители);

5. Възможност да се проследяват пратките;

6. Ниво на местните логистични разходи (напр. за транспорт, разтоварване, складиране и пр.);

7. Спазване на срокове при доставка на пратките на посочената дестинация.

Според изследването на Световната банка "Свържи се, за да се конкурираш: търговска логистика в глобалната икономика"[2], базирано на получените резултати от индекса, страните, които се характеризират с най-предвидими, ефективни и "отъпкани" логистични пътеки и процедури за осъществяване на търговия имат по-голяма вероятност да напреднат в технологичното си развитие, в икономическата либерализация и да получат по-голям достъп до международните пазари. И обратно – страните, в които разходите за логистика като цяло са по-високи, пропускат много от възможностите на глобализацията.

Най-големите разходи за компаниите не са таксите за транспорт, разтоварване, доставка, складиране, нито дори таксите на посредниците, а най-вече предвидимостта на обслужването и качеството на услугите. Най-важно е дали компаниите могат да разчитат на веригата на доставки и дали стоките ще пристигнат на време.

Според изследването Сингапур е най-големият транспортен и логистичен хъб и се нарежда на първо място в световната класация. Развитите държави заемат челни позиции: Германия е на трето място, Япония – на шесто, Великобритания – на девето, Канада – на десето, САЩ – на четиринадесето. В същото време, ситуацията при развиващите се страни не е така хомогенна и има различия между тях. Китай и Чили, например, заемат съответно 30^то и 32^ро място, докато някои икономики от групата с по-високи доходи като петролните производители, например, се класират по-надолу.

Високите разходи за транспортна и търговска логистика и по специално – лошото качество на услугите – представляват бариера за търговията и преките чуждестранни инвестиции и по този начин и за икономическия растеж. Например, отдалечената държава Чили лесно продава прясна риба и плодове на потребители в Азия, Северна Америка, Европа благодарение на добре функциониращата верига на доставки. На другата крайност можем да дадем за пример доставката на контейнер около 6 куб. м. от Шанхай (град-провинция в Китай) до Н'Джамена (столицата на африканската държава Чад), което отнема около 10 седмици и струва 6,500 щ. долара. В сравнение, същата доставка от Шанхай до страна в Западна или Централна Европа отнема 4 седмици и струва 3,000 щ. долара.

Проучването показва, че съществува връзка между реформите в митниците, граничния контрол, развитието на инфраструктурата и регулациите в транспортния сектор. Най-големите реформатори сред развиващите се страни по региони са: Корея (25 място) от Източна Азия, Чили (32) от Латинска Америка, следвана от Аржентина (45) и Мексико (56); Индия (39) от Южна Азия; Оман (48) от Средния Изток и Турция (34) от Източна Европа.

Къде е България?

България е на 55-то място в класацията с общ резултат 2,87 точки от възможни 5. По компоненти на индекса най-добре се представя в категорията "спазване на срокове от куриерските фирми", а най-зле – в "качество на транспортната и IT инфраструктура" и "ефективност на процеса на освобождаване от митници".

Резултатът на България е по-висок от средния за региона "Европа и Централна Азия", но почти всички страни-членки на ЕС ни изпреварват (само Литва е на по-ниско място, докато Малта не е включена в класацията). На по-предни позиции от България са и следните държави: Йордания, Виетнам, Панама, Катар. Това означава, че е необходимо да се извършат реформи в страната в тази сфера, за да се подобрят условията на търговия и ефективността на лoгистичната инфраструктура, за да се създаде по-благоприятен бизнес климат. Това може да се постигне чрез по-голяма конкуренция на пазара, по-ефективи и прозрачни митнически процедури и по-малко административни ограничения пред търговията.

Таблица: Резултати за България

Категория	Резултат	Ранг
Общо индекс	2,87	55
Митници	2,47	66
Инфраструктура	2,47	64
Международни доставки	2,79	59
Компетентност на служителите	2,86	53
Проследяване на пратките	3,14	39
Местни логистични разходи	2,91	81
Спазване на срокове	3,56	43