Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нов доклад на Световната банка. Какво произлиза от него?

Автор: Методи В. Методиев / 27.06.2008
Оцени тази статия:

Световната икономическа литература ясно дефинира силната корелираща връзка между качеството на публичното управление и степента на икономическо развитие на определена стрaна. На базата на тази основна зависимост[1] иконoмисти от Световната банка се опитват да измерят различни индикатри за добро публично управление и по този начин да съставят класация на базата на проведено изследване, в което участват 212 страни. Най общо класацията се стреми да квантифицира параметри за качеството на публичното управление и съответно да идентифицира области, където са необходими реформи и/или подобряване на конкретни дейности в публичното управление. 

Изследването се базира на шест индикатора[2] -  борба с корупцията, върховенството на закона, политическата стабилност, ефективност на управлението, свобода на словото и действието, и работата на регулаторните органи. Както вече споменах в доклада са включени 212 страни, като времевияt обхват на изследване е от 1996 до 2007 година.

България показва добри резултати по отношение на политическата стабилност и свободата на словото, като страната заема една от водещите позиции по тези индикатри в региона на Балканите и Източна Европа.

За разлика от тях другите индикатори за добро публично управление поставят доста въпросителни по отношение на качеството на управление в България.

Например индикаторът на борба с корупцията в България (53.1) е най-нисък от целия Европейски съюз. В допълнение на това усреднената стойност на този индикатор за страните от ОИСР е 90.5. Несъмнено този индикатор е в пряка зависимост и от върховенството на закона, където положението също е доста зле (51.4). Именно това са два от най-невралгичните аспекти на качеството на воденето на пoлитики и ефективността от прилагането им в областта на изпълнителната и съдебната власт. В тези сектори  е необходимо наличието на няколко основни фактора, които биха могли да спомогнат за минимизиране на корупцията и извеждането на преден план върховенството на закона:

  • Ясни и точни правила (за всички) за правене на бизнес, в това число съкращаване на регулационната база от страна на държавата
  • Премахване на „законови вратички" в процеса на осъществяване на обществени поръчки[3]
  • Ясни правила на работа, конкретни отговорности и конкретни последствия при провали при изпълнението на поети ангажименти/отговорности от страна на държавни институции (от изпълнителна, законодателна и съдебна власт)
  • Ефективна правораздавателна система. Например повече и по-бързо разрешени дела с влязла в действие присъда. 
  • Прехвърляне на публични дейности към частния сектор. Историята документира, че в повечето случаи държавата отнема от частните предприемачи функции, от колкотo да делегира такива. Затова и в случая корупцията показва как държавата не може да се справи, независимо от винаги стоящия теоретичен аргумент за наличието на пазарен провал, и в следствие на това трябва да позволи на частния сектор да поеме това, с което доказано му е присъща дейност.
  • И др.

Подобно е положението и по отношение на ефективността на управлението, както и на върховенството на закона. Тук отново страната ни показва незадоволителни резултати (59.2). В сравнение, за страните от ОИСР индикатора показва стойност от 88.7. Видно е, че дори и при най-добра политическа воля за реформа нещата в държавната администрация не са особено цветущи. Държавните чиновници така и не успяват да се справят с предизвикателството на ИКТ и oвладяването (поне на елементарно ниво) на чужд език. В допълнеие на това т.нар. е-правителство (въпреки някои неoспорими достижения) все още не може да заработи както е превидено в редица статегии и приети докумени.

Тоест и в този сектор трябва да се предприемат доста промени, като например:

  • Въвеждане на принципа за „доказване на съществуване" на административни структури. Тоест времената се променят, политиките се променят, динамиката на реконстукция на административните структури не се променq. Идеята е всяка една институция да има ясното съзнание, че ако не си върши добре работата или пък, ако чисто функционалното й предназначение исторически е изиграло своята роля, то тогава тя може да бъде закрита или преструктурирана
  • Оптимизиране на административния апарат поне с предвидените 12% (това трябва да се приема по-скоро, като необходимия минимум, а не като крайно достигнато ниво) 
  • Естествено ускоряване на темповете на въвеждане на принципите на е-правителството и постепенното избягване на „хартията", като начин на общуване
  • Въвеждане на по-строги изисквания при назначаване на държавни служители. Като минимум изискване на владеенe на определено  ниво на компютърна и лингвистiчна грамотност
  • Премахване на редица пречки залегнали в нормативната база, кaсаещи процеса на съкращаване на заети в сферата на публичнатата администрация
  • И др.


 


[1] Спокойно можем да твърдим, че тази зависимост се е превърнала в икономическа аксиома

[2] За целта на изследването Световната банка възприема коефициент 1 за най-лош вариант и 100 за най-добър възможен вариант.

[3] За повече информация по темата вижте сатията на Велико Димитров, тук