Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ново в Икономическата библиотека (27 февруари – 02 март 2012)

02.03.2012
Оцени тази статия:

ФИЛОСОФИЯ:

ЛЮБОВ КЪМ МЪДРОСТТА И СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО

  

"Идеите са по-силни от физическата сила." 

Софокъл  

 

Философия?

Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν — обичам и σοφία — мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото.

Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на Конфуций, Авеорес, Макиавели, Лок, Русо, Маркс и Мил са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.

Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са Академията на Платон и Ликейонът на Аристотел.  

 

"Това, което хората винаги търсят, е равенство пред закона. Защото права, които не са достъпни за всички, не биха били никакви права." 

Цицерон

Закони

Платон

Сонм, 2006

Диалогът "Закони" е последното и същевременно най-обемно произведение на Платон. Заглавието на текста е както точно, така и неотразяващо в пълнота цялото богатство на теми и нива, които философът излага в него пред читателя. Този диалог действително е посветен основно на принципите на създаване на закони за една идеална държава..., съдържа множество примери за конкретни закони...,... ни предлага и редица размисли за философията на законодателната дейност, за значението на убеждаването, чрез което трябва да действа законодателят, преди да прилага законите със сила, и не на последно място – за вниманието към добродетелта в цялост като основа на всяка законодателна и изобщо политическа дейност.

http://library.ime.bg/zakoni/ 


Философията на новото време

Първият период на модерната философия започва през XVII век и в общи линии се припокрива с ПросвещениетоОсновната „борба” във философската наука се води между двете философски течения - рационализъм и емпиризъм. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на физикатаТрудовете на Декарт, Монтен, Бъркли, Лок, Хюм, Спиноза, Лайбниц слагат своя отпечатък в развитието на философията.

 

Essays, Moral, Political, and Literary

David Hume

Liberty Fund, 1985

We have Hume's own word that the definitive statement of his philosophy is not to be found in the youthful Treatise of Human Nature but in the 1777 posthumous edition of his collected works entitled Essays and Treatises on Several Subjects. Yet a major part of this definitive collection, the Essays, Moral, Political, and Literary has been largely ignored.

With this splendid, but inexpensive, new critical edition by Eugene Miller, the door is open to a richer notion of Hume's conception of philosophy.— Donald Livingston, Emory University

http://library.ime.bg/essays-moral-political-and-literary/

В края на XVIII и началото на IXX век е периодът на класическата немска философия в лицето на Имануел Кант, Йохан Готлиб ФихтеФридрих Вилхелм Йозеф Шелинг и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

През този период се зараждат и младохегелианството, марксизмът, позитивизмът, прагматизмът и ранният екзистенциализъм, към който често са причислявани Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше.

По същото това време Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и Пьотр Кропоткин поставят началото на съвременната анархистическа философска школа.