Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новият състав на КЕВР изпраща смесени сигнали

Автор: Калоян Стайков / 03.04.2015
Оцени тази статия:

През изминалата седмица се състоя първото по рода си изслушване в парламента на кандидатурите на парламентарно представените партии за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Избраните кандидати представиха своите концепции за дейността на регулатора и отговориха на въпроси на народните представители, а в техните изложения и отговори се чуха не само дългоотлагани реформи, но и озадачаващи заключения.

Така например беше обърнато внимание, че цените на електроенергията за потребителите на регулирания пазар са по-високи от тези на свободния пазар. Причината за това обаче не е конкуренцията, а това че „цената за задължение към обществото, която плащат тези на свободния пазар […] не покрива всички разходи, които са свързани с дългосрочните договори, ВЕИ-тата и […] тези с високоефективно комбинирано производство”, обясни избраната за позицията на икономист в комисията Светла Тодорова. Този проблем продължава да съществува, въпреки че според чл. 31, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) „при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи от” „справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия, присъединени към електроенергийната система”. Колкото по-бързо бъде адресиран той, толкова по-малко ще е необходимото увеличение на цените на регулирания пазар и толкова по-бързо ще намалее дефицитът в Националната електрическа компания (НЕК).

Друга важна мярка е предоговарянето на дългосрочните договори с ТЕЦ-те Марица Изток 1 и 3, като вече не се говори само за понижаване на цената, а и за даване на възможности за износ на електроенергията от тях към Турция, както и участие пазара на балансираща енергия. Целта на тези мерки е пълното натоварване на двете централи, което понижава цената на един МВтч електроенергия от тях, което ще доведе и до по-ниски разходи за НЕК.

Наред с тези предложения обаче имаше и някои, които изглеждат противоречиво. На първо място трябва да се отбележи, че избраният за председател на комисията Иван Иванов не смята, че цената на електроенергията на регулирания пазар трябва да се увеличи. Това е странно, защото дори и всички предвидени мерки да бъдат приложени, това ще намали годишния дефицит на НЕК в най-добрия случай до 0 лв., но остава отворен въпросът за натрупаните над 1,5 млрд. лв. (по оценки на комисията) дефицит, свързан с регулирания пазар на електроенергия. В голяма степен този дефицит беше натрупан заради изкуствено задържане на ръста, а през 2013 г. дори намаление, на регулираните цени на електроенергията. С други думи потребителите на регулирания пазар са плащали по-малко за потребената от тях електроенергия, отколкото е нейната себестойност.

Една от предлаганите мерки в посока задържане ръста на крайните цени е ограничаване на изкупуваната електроенергия от възобновяемите източници чрез запазване на наложените годишни часови лимити за изкупуване на енергия по преференциални цени. Това предложение изглежда странно при положение, че НЕК има сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията по преференциални цени с тези компании. Т.е. задълженията на НЕК не произтичат от Закона за енергетиката, а от дългосрочните договори и ако се налагат часови лимити, те би трябвало да са резултат от предоговаряне на тези дългосрочни договори. Предишните опити на КЕВР да ограничи разходите на НЕК за изкупуване на електроенергия от ВЕИ чрез налагане на квази-данъци бяха бързо отхвърлени от съда, дано този път стъпката да е поне юридически обоснована.

Друга мярка, която много често се споменава почти като панацея, е ограничаване на изкупуваната електроенергия по преференциални цени от заводските и топлофикационните централи само на електроенергията от високоефективно комбинирано производство на топло и електроенергия. За тази мярка се говори отдавна и още през 2013 г. бяха взети мерки и чл. 162, ал. 1от Законът за енергетиката, уреждащ кой количества задължително се изкупуват по преференциални цени, беше променен. Това явно не даде желания ефект, защото същия член беше променен и с последните промени в ЗЕ от тази година. С други думи, независимо от желанието на КЕВР да ограничи количествата електроенергия, която НЕК изкупува по преференциални цени, това желание не е напълно отразено от законотворците в парламента, което подсказва за наличието на тежък лобизъм, което може да се очаква да продължи и в бъдеще.

Може би най-важно по отношение на работата на регулатора обаче не са толкова краткосрочните мерки, които бързо трябва да се предприемат, за да се стабилизира сектора, а дългосрочният принципен подход към регулирането. „Няма регулатор, който да знае по-добре от самите регулирани предприятия как може да се работи ефективно; затова се е стигнало до […] методи, които акцентират върху стимулите за ефективност, прилагайки дълги регулаторни периоди, съответните печалби, които ще бъдат реализирани в тези периоди, да не бъдат отнемани, но след това задължително да има механизъм, по който те да бъдат отнесени към крайните потребители”. Това беше обобщението на Светла Тодорова за световния опит и добри практики в сферата на регулирането. Защото законът и отношението на институциите могат да положат основите за създаване на независим и обективен регулаторен орган, но единствено неговата работа може да изгради такава репутация и да осигури стабилни условия и баланс между интересите на участниците в този сектор.