Новият стар модел на финансиране на образованието

Преди изборите, повечето партии даваха щедри обещания в сферата на образованието – почти всички се обединиха около нуждата от увеличение на разходите за образование и рязък скок на заплащането на преподавателите. Сред най-често срещаните лайтмотиви бяха включването на бизнеса в образованието и обвързването на финансирането на училищата с постиганите от тях резултати. Проучването на ИПИ за настоящото състояние на системата на образованието също установи остра нужда от инкорпорирането на качеството в модела на финансиране.

В края на миналия месец министерство на образованието публикува проект за нова наредба, касаеща именно подхода към разпределянето на бюджетни средства за училищата във връзка с обновения закон за предучилищното и училищно образование, влязъл в сила през август 2016 г. Предвид смелите заявки за промяна в системата, би било разумно да се очаква, че новата наредба ще включва значителни изменения в посока опростяване и рационализиране на настоящия модел, както и към включване на оценка на качеството в него.

Такава, обаче, липсва. Видно е, че на този етап образователните власти не са взели решение как трябва да изглежда измерването на резултатите, и не бързат с промените. Единственото споменаване на „качество“ и „резултати“ по същество в новата наредба е в заключителните разпоредби към нея, където в срок до 30.06.2021 г. (т.е. след повече от 4 години!) министърът на образованието поема задължение да „внесе в Министерския съвет проект на акт за допълнение на този държавен образователен стандарт, свързан с утвърждаване на методология за определяне на образователните резултати на детските градини и училищата за предоставяне на средства за повишаване на качеството на обучението.“

Иначе казано, в близко бъдеще не е особено вероятно да станем свидетели на промяна в посока обвързване на поне част от финансирането с качеството на образованието. Въпреки че не е изключено министерството да изпълни поетото си задължение по-рано от заложения срок, самият факт, че се поставя толкова отдалечен във времето краен срок показва липсата на каквото и да е бързане и желание за по-решителни действия. Освен това, цитираният текст, колкото и обтекаем да е той, навежда на мисълта не за включване на измерител за качество в настоящия модел на финансиране, а по-скоро за предоставяне на допълнителни средства за по-слабо представящите се училища. Сама по себе си такава мярка би „наказвала” добрите училища и би създала грешни стимули в системата за поддържане на ниско качество. Оставяйки настрана горната разпоредба, наредбата не предлага почти никакви изменения в настоящия модел.

Основен компонент при определяне на финансирането на училищата продължава да е броят на учениците. Продължават да съществуват и десетки разходни стандарти за всички различни дейности и образователни направления.

Една от малкото новости в наредбата е задължението министърът на образованието да внесе предложение за модел на отпускане на финансиране на частните училища и детски градини от държавния бюджет. Предвид това, че финансирането на частните училища от държавния бюджет е обвързано с условие за безплатен прием на 20% от учениците (като тези 20% от местата се заделят за деца със специални потребности и талантливи деца), неотдавна писахме, че повечето частни училища ще се откажат от тази „сделка”.

Иначе казано, новата наредба за финансирането на образователната система всъщност е старата наредба за финансирането на образователната система. Нейното внасяне е показателно, че в следващите четири години не трябва да очакваме каквато и да е инициатива за обвързване на финансирането на училищата и заплащането на учителите с постигнати резултати.