Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новият бюджет за 2013 г. – неясни разходи, неубедителни аргументи и ненужен дълг

Автор: Десислава Николова / 26.07.2013
Оцени тази статия:

През изминалата седмица актуализацията на бюджета за 2013 г. мина на първо четене през три комисии (които заседаваха заедно) и през пленарна зала. Гласуваният законопроект за изменение и допълнение на закона за бюджета се различава от първоначалния документ на МФ по това, че както приходната, така и разходната част са завишени с още 85,6 млн. лева. Всички останали пера на бюджета са запазени непроменени спрямо варианта, предложен от МФ, а именно дефицитът нараства с 493 млн. спрямо действащия бюджет и достига 2% от очаквания БВП, а лимитът за новоемитирания дълг се вдига от 2 до 3 млрд. лева за годината.

Промяната на разходите и приходите с 85,6 млн. лева са свързани с промените в закона за енергетиката, който наскоро беше гласуван от парламента и според който част от т.нар. зелена добавка в сметките на потребителите на ток ще бъде компенсирана от приходи от продажба на квоти за емисии парникови газове. Т.е. тези 85,6 млн. лева ще отидат в НЕК, като по този начин електрическата компания ще бъде частично компенсирана за задължението си да изкупува зелена енергия по преференциални цени, така че тежестта върху потребителските сметки от т.нар. добавка за зелена енергия да бъде намалена. Като цяло  тази промяна е следствие от ангажимента на правителството да намали сметките за ток и не влияе върху цялостния баланс на актуализирания бюджет.

При представянето на актуализирания бюджет в пленарна зала премиерът и министърът на финансите отново се позоваха на два изключително неубедителни аргумента:

1/ действащият бюджет бил правен при разчет за икономическа растеж от 1,9%, а очакванията към момента са за 1% растеж, т.е. приходите (и по-специално данъчните приходи, които са пряко обвързани с  икономическата активност) са надценени и трябва да се ревизират надолу.

При изготвянето на бюджета предходният министър на финансите Симеон Дянков изрично беше обявил, че разчетите в бюджета са правени при прогноза за растеж от 1,2% на БВП, т.е.  разликата между тогавашната прогноза и сегашната е 0,2 пр.п. - очевидно минимална разлика.

Като се има предвид, че при неданъчните приходи в момента се очаква преизпълнение с около 262 млн. лева (без да броим гореспоменатите 85,6 млн. лева, които са заложени в актуализирания бюджет като нов приход от продажба на квоти за емисии), то дори и минимално неизпълнение на данъчните приходи ще бъде повече от компенсирано от по-големите неданъчни приходи.

2/ Новият дълг от 1 млрд. лева ще се вземе, за да се попълни фискалния резерв и да се осигури буфер

Обяснява се, че през август трябва да изплатим вътрешен дълг за 800 млн. лева, който беше емитиран през февруари, за да се преведат на земеделците по-рано техните директни плащания по линия на Общата селскостопанска политика. Изключително несъстоятелен аргумент, при положение, че земеделските субсидии бяха преведени от ЕС през април и съответно тежест за бюджета няма, т.е. това, което беше преведено от ЕС, би следвало да се използва за погасяването на краткосрочните ценни книжа, емитирани през февруари. Притеснения за размера на фискалния резерв към момента също няма. Към края на май фискалният резерв е малко над 5,8 млрд. лева, т.е. с повече от милиард и 300 млн. лева над долния праг от 4,5 млрд. лева, под който не трябва да се пада към края на годината.

Трудно може да се открие икономическа логика в мотива да се взима дълг, за да се пълни фискалния резерв, при положение, че всеки дълг струва пари (под формата на лихви и такси), които трябва да се плащат.

Като цяло, това, което отново се видя от гласуването на актуализацията на бюджета за 2013 в парламента, бе липса на конкретни числа зад новите разходи, неубедителни и постоянно менящи се аргументи, както и отказ от какъвто и да е опит да се потърсят възможности за съкращаване на разходи с по-нисък приоритет. Особено притеснителна бе и декларацията от страна на единия партньор в управлението, ДПС (в лицето на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев), че това правителство не се притеснява да увеличи дефицита и дълга, „за да ликвидира бедността”. И ако бюджетът за 2013 г. към момента вече е с 2% дефицит, тази декларация и лесната ревизия на бюджета за 2013 г. пораждат още по-сериозни притеснения за размера на дефицита за 2014 г.