Новите ангажименти на Газпром са възможност, но не и гаранция за успех

Противно на мненията на различни наблюдатели Европейският съюз не е нито изцяло лош, нито изцяло добър. Това е клуб от страни с общи интереси, като свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, макар да се обособяват различни ядра по други теми, като миграция, енергетика, данъчна политика и др. Независимо от това една от фундаменталните цели на страните в ЕС е постигане на единен пазар, включително чрез повишаване и защита на конкуренцията.

Така например преди повече от две десетилетия, когато енергийните системи в отделните страни все още са доминирани от големи монополни структури, започва процес на либерализиране на енергийните пазари в общността и въвеждането на конкурентен елемент в тях. Този процес продължава и днес, а последният пример за това са представените от Газпром ангажименти в резултат на антимонополното разследване на ЕС срещу компанията, което започва през септември 2011 г. В хода на разследването става ясно, че бизнес стратегията ѝ се основава на фрагментиране и изолиране на газовите пазари в трите балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България.

Резултатът от това разследване бе оповестен на 13 март 2017 г., когато Европейската комисия публикува ангажиментите, които Газпром е готова да поеме, за да отговори на опасенията за ограничаване на конкуренцията на газовите пазари. Най-общо те включват:

1. Премахване на забраната за реекспорт на газ по дългосрочните договори и сключване на договори за междусистемен обмен. В същото време Газпром въвежда допълнителни условия за пренос на газ до точка на доставка, различна от тази по дългосрочните договори – допълнителна такса, минимално количество от 100 млн. куб. м. и минимална продължителност от 12 месеца;
2. Възможност за преразглеждане на дългосрочните договори за доставка на газ на всеки две години по желание на клиента, в случая на България – Булгаргаз, така че цената да съответства на западноевропейските газоразпределителни възли;
3. Оттегляне на искания, получени чрез използване на господстващо положение:

• България – Газпром се ангажира да не иска обезщетения заради прекратяване на проекта Южен поток;
• Полша – поради междуправителствено споразумение между Полша и Русия относно тръбопровода „Ямал” ситуацията не може да се промени от текущата антитръстова процедура. В тази връзка в началото на март 2017 г. Европейският парламент приема законодателно предложение, според което междуправителствените споразумения да подлежат на предварителен контрол от страна на ЕК.

По отношение на проекта „Южен поток” Газпром потвърждава, че българската част от него е прекратена, което най-накрая би позволило на управляващите да закрият проектната компания „Южен поток – България”. Въпреки че в края на 2014 г. руският президент обяви спирането на проекта, българската проектна компания все още не е закрита и продължава да харчи пари, най-малкото за заплати. Заедно с това Газпром се отказва от всякакви компенсации, свързани с прекратяването на проекта, включително 70 млн. щ.д., залегнали в подписания Протокол между БЕХ и Газпром на 27 август 2012 г. Сумата представлява предоставена отстъпка от цената, по която България купува природен газ. 

Това развитие на събитията за пореден път демонстрира неспособността на българските политици сами да защитят националните интереси и ползите от членство в клуб на страни с голям пазар, а оттам – и голямо влияние при договарянето (т.нар. bargaining power). Същото важи и за инициативата на ЕС от февруари 2015 г. за създаване на Енергиен съюз. Вече се наблюдават и първите стъпки в тази посока – в началото на март 2017 г. Европейският парламент приема междуправителствените споразумения да подлежат на предварителен контрол от страна на ЕК, като това решение предстои да бъде разгледано от Съвета.

Положителният тласък от страна на ЕК за повишаване на конкуренцията в газовия сектор и ограничаването на монополното влияние на Газпром обаче е само първата стъпка. Както беше споменато, ангажиментите на руската компания са придружени и от някои ограничения относно различните точки на доставка, а и отделните страни следва да се възползват от гореспоменатите възможности. С други думи членство в Европейския съюз е предпоставка, но не и гаранция, за подобряване на бизнес и инвестиционната среда, а оттам – на благосъстоянието на домакинствата. Следва да видим до каква степен Булгаргаз ще се възползва от предоставените възможности.