Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новини от правната комисия (28 октомври 2010)

Автор: Зорница Славова / 29.10.2010
Оцени тази статия:

Комисията по правни въпроси в Парламента тази седмица имаше доста натоварено заседание. Народните представители обсъдиха шест законопроекта, но два от тях заслужават особено внимание:

1)      Един от най-важните обсъдени законопроекти беше този за държавния бюджет за 2011 в частта му, касаеща бюджетите на Министерство на правосъдието (МП) и Висшия съдебен съвет (ВСС). На заседанието по тази точка присъстваха и представители на двете структури. В най-общи линии исканията се въртяха около недостатъчните средства за изпълнение на функциите на съдебната власт. Недоволство от страна на представителите на ГЕРБ, БСП и СДС предизвика настояването на МП и ВСС за допълнителни към 100 млн. лв. при положение, че „няма да се прави никаква реформа или преструктуриране в областта на правораздаването”. Данните, представени от ВСС показват, че към момента в България има 1 571 прокурори на щат, а средната им заплата през изминалия месец септември е 2 780 лв. Като се имат предвид тези цифри, постоянното нарастване на бюджета на съдебната власт (през последните 12 години средното нарастване е около 20% на година) и постоянните критики към неефективността на съда, ясно се вижда, че реформата е наложителна и проблемите няма да се оправят с наливането на повече пари.

Народните представители се обединиха около това, че в България има твърде много съдилища и прокурори и докато това не се промени, съдебната власт няма основание да иска повече пари. Иван Колев от ВСС обаче отговори, че съдилищата, особено тези в малките градчета, изпълняват социални функции и не могат да бъдат затворени!!! Подобно абсурдно изказване, не само че показва липсата на воля за реформа, но и противоречи на логиката – съдилищата не са за да създават заетост, а за да гарантират защита и спазване на законите.  

Накрая представителите на МП и ВСС се съгласиха, че все пак ще могат да изпълняват дейностите си в рамките на този бюджет, но и не биха отказали още няколко милиона лева и отново ще настояват за тях. При гласуването почти всички народни представители се въздържаха, което също е неприемливо. След направените изказвания и дебат не е ясно защо трябва да има въздържали се!

2)      Една от новостите, които се предлагат от Министерски съвет в Закона за търговския регистър е задължителното вписване на акционерите на акционерните дружества в Търговския регистър. Мотивът за изискването е, че с обявяването на притежателите на поименни акции в Регистъра, всеки ще има информация кои са собствениците на фирмите и така ще се повиши прозрачността на бизнеса. Предложението изглежда добро, с изключение на няколко неизяснени проблема. Първо, вносителите изобщо не са мислили, още по-малко смятали, с какви разходи ще бъдат натоварени държавата и бизнесът от тази промяна. Изглежда, че законът се прави заради самия закон, а не за да защити по най-ефективен начин интересите на всички страни. Още по-притеснителен е фактът, че законодателите упорито продължават да не прилагат оценка на въздействието на нормативните актове и това налага и честата промяна на законодателството на принципа „проба - грешка”.

Вторият основен въпрос е, че информацията за акционерите и сега задължително се вписва в Книгата на акционерите, т.е. ако се приемат предложените изменения в този им вид, дружествата ще трябва да подават абсолютно същата информация. От тук идва и третият проблем на това предложение - в законопроекта е предвидено подаването на информацията в Регистъра да става веднъж годишно с приемането на годишния финансов отчет на дружеството. С оглед на силната динамика в промяната на собствеността на акциите в акционерните дружества, подадената информация в Търговския регистър в повечето случаи няма да бъде актуална. Така, ако даден човек се интересува кой има акции в едно дружество през месец май например, пак ще трябва да провери в Книгата на акционерите. 

Все пак членовете на комисията не подкрепиха тази част от законопроекта с мотивите, че: 1) промяната не е обоснована и вероятно ще има повече негативни ефекти заради затрудняването на бизнеса, 2) няма посочени сметки за разходите по съобразяване, както и за изграждане на нужния регистър и 3) в Европейския съюз няма подобни практики. Хубавото в случая, е че членовете на комисията от всички партии не подкрепиха тази част на законопроекта.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.