Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нови стъпки към уреждане на новия модел за социални услуги

Автор: Лъчезар Богданов / 28.08.2020
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”**

 

Правителството публикува (виж повече) проект на правилник за прилагане на Закона за социалните услуги, като общественото обсъждане и възможността да се пращат предложения и становища е до 24 септември. Правилникът трябва да се приеме до края на септември, като това в голяма степен предопределя ефективния старт на реформите в модела за управление и финансиране на социалните услуги, заложени в новия закон.

Редно е първо да обърнем внимание на предварителната оценка на въздействието, придружаваща проекта. След въвеждането на задължително изискване на такава оценка с промените в Закона за нормативните актове преди няколко години администрациите, предлагащи нормативни актове спазват буквата на закона, но често изготвят чисто формални оценки. Този случай не прави изключение – оценката не анализира по същество какви са предимствата и недостатъците от избраните правила, процедури, срокове и ефектите им върху засегнатите страни; няма и дискусия и сравнение с алтернативни варианти, което да аргументира защо решението, предлагано от правителството е по-ефективно от други подходи, включително прилагани в други страни или предложени от експерти и организации в тази област. Вместо това, оценката ни предлага фалшива дилема - вносителят защитава предложените разпоредби единствено в сравнение с варианта да няма изобщо правилник и да се блокира приложението на закона. Такъв подход към изготвянето на оценките на въздействието не може да бъде катализатор на смислен обществен дебат за постигане на качествено законодателство.

Извън това, правилникът урежда важни компоненти в новия модел за създаване, предоставяне и финансиране на социалните услуги. Създава се унифициран процес за насочване на лицата към ползване на социални услуги чрез предварителна оценка на потребностите, като е предвидено задължение за мотивиране на отказа за предоставяне и ред за обжалване. По-важното е, че всеки доставчик на услуги ще трябва да организира изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа за всеки ползвател. Ключови са две изисквания – първо, плановете трябва да са насочени към резултатите, и второ, дейностите и очакваните резултати трябва да се разположат в срокове. Това предпоставя и създадената възможност всеки ползвател да иска актуализиране на индивидуалната оценка и плана за подкрепа, а едновременно с това доставчикът на услугата е длъжен да направи такава актуализация между 3 и 6 месеца след началото на предоставянето в зависимост от услугата.

В правилника се дава и изчерпателно изброяване на разходите, които следва да се включат при определяне на единния разходен стандарт за финансиране на делегираните услуги от държавния бюджет. Това би следвало да постигне два резултата – да няма диспропорции във финансирането на различните услуги, и заедно с това да намали субективизма в определянето на размера на стандартите.Доколкото преките текущи разходи за предоставяне на услугите са по-лесни за определяне, все пак остава да видим как ще се приложат критериите при включването на разходите за материалната база, оборудване и поддръжка. Разумно изглежда и предвиденото покриване на разходите по самото изготвяне на индивидуални оценки на потребностите и планове за подкрепа, доколкото подобни дейности традиционно се неглижират и недофинансират.

Не изглежда обаче достатъчно детайлизирано описанието на процедурите за конкурс за избор на доставчици – както за услуги, създадени от общината, така и такива, за които общината няма собствен капацитет. От текстовете на закона може да заключим, че може да има възлагане на няколко доставчика, докато в правилника формулировките по-скоро навеждат на извод, че ще има избор на един кандидат. С налагане на принципа на конкуренция и равнопоставеност при предоставянето на социални услуги, включително със смесено финансиране от общински или частни източници, процедурите за избор и договаряне на публично-частното партньорство трябва да са максимално ясни, прозрачни и подлежащи на контрол.

Заедно с това, вероятно най-много дискусии ще предизвика определянето на размера на таксите за ползване. С реформата се утвърждава един по-широк модел за достъп до социални услуги, като замисълът е те да не се възприемат единствено като алтернатива на социален трансфер към най-бедните. В този смисъл е и принципът, че голям кръг лица – макар и с оглед на капацитета на доставчиците – би следвало да може да ползва една или повече услуги, като социалният елемент се проявява в размера на заплащаната такса и дори пълното освобождаване от плащане. Важна промяна е и въвеждането на регламент за почасово, полудневно, дневно, седмично и месечно ползване на определени услуги, което позволява значителна гъвкавост и действително прилагане на индивидуален подход според възможностите на доставчика, потребностите и спецификите в семейната и битовата среда на потребителя.

Поддържа се и подоходен критерий за намаляване на размера на таксата, като най-общо се прилагат два прага – или месечните доходи на лицата да са под линията на бедност, или общия размер на таксите за всички ползвани от лицето услуги да е по-висок от дохода на лицето. Първият критерий отново повдига въпроса с механизма на определяне на линията на бедност (виж повече в анализа тук), а и двата не решават по-общата тема с разглеждането на материалното състоянието на лицата в цялото домакинство. Изглежда се търси и насърчаване на дарителството, тъй като от намаление на таксата ще могат да се ползват и лица, които са дарили недвижима собственост в полза на държавата и общината с цел създаване, развитие или финансиране на социални услуги. Обратно, пълен размер на таксите ще се дължи от лица с влогове или дялови участия на стойност над две минимални заплати, което за пореден път създава неяснота около третирането на акциите, придобити след масовата приватизация. Иначе вероятно остра дискусия ще предизвика и изискването лицето да не е прехвърлило имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и да е продало или дарило недвижим имот в последните пет години, като в случая на дарение няма минимална стойност на прехвърляния имот.

Важната липса в уредбата на новия модел за управление и финансиране на социалните услуги остава предвидената Национална карта на социалните услуги, която, предполагаемо, трябва на база на обективни критерии и анализ на демографската и социалната динамика да очертае къде и какви социални услуги трябва да се създадат и поддържат. 

 

**Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).