Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нови европейски пари за наука и образование

Автор: Зорница Славова / 06.06.2014
Оцени тази статия:

През 2014 г. започва изпълнението на нова оперативна програма, насочена към развитие на науката и образованието в България до 2020 година. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОП НОИР) ще се ръководи от Министерството на образованието и науката (МОН) и е с бюджет от 1,3 млрд. лева.

Програмата (последният ѝ вариант е качен на страницата на МОН) е насочена предимно към държавни структури, като основната ѝ цел е да спомогне за постигането на целите на България в областта на образованието и науката, заложени в стратегията Европа 2020.

Парите ще се разпределят по три основни оси плюс 55 млн. лв. за техническа помощ при изпълнението на програмата.

Научни изследвания и технологично развитие

Основното перо (555 млн. лв.) по новата програма ще бъде насочено към укрепване на научната инфраструктура и на капацитета за научноизследователска и иновационна дейност, където ще се финансират т. нар. центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Бенефициенти ще бъдат звената, които имат изградени мрежи при изпълнението на международни научни проекти – в програмата са посочени БАН, Софийският университет и Техническият университет в София.

Крайната цел до 2020 г. е най-малко 1,5% от БВП да се разходват за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Тази цел явно е трудно достижима към момента, предвид че от 2005 г. разходите за НИРД в България имат символичен растеж и през 2012 г. достигат едва 0,64% от БВП.

Образование и учене през целия живот

Втората ос по ОП НОИР с бюджет от 485 млн. лв. е свързана с целта от Европа 2020 за достигане на дял от 36% на завършилите висше образование между 30-34-годишна възраст до 2020 година. Програмата предвижда различни стимули за завършване на висше образование (стипендии, кредити) и прилагане на гъвкави форми на обучение във висшите училища.

През 2013 г. делът на висшистите сред 30-34-годишните е 29,4%, което е далеч от целта от 36%.

Докато средното нарастване в ЕС за последните пет години е с 5,8 пр. пункта, България отбелязва ръст от едва 2,3 процентни пункта. Възможно обяснение е кризата от 2009 г. и покачващата се безработица през следващите години, което принуждава много младежи да се включат по-рано на трудовия пазар.

 

Данните на Евростат показват и сериозни различия при дела на висшистите от цялото население в трудоспособна възраст по региони. Най-голям е делът на завършилите висше образование в Югозападния регион (33% от населението на възраст 25-64 г.), а най-малък - в Северозападния район (18,7%). Тези разлики се дължат основно на съсредоточаването на университетите в столицата, което привлича търсещите образование и последваща работа младежи.

Прави впечатление, че и по отношение на висшето образование целта по стратегия Европа 2020 не е ориентирана към качеството на висшето образование, а към количеството завършили студенти. Т.е. самото покачване на дела на висшистите  в обществото не означава непременно по-добро качество на човешкия капитал и по-добър шанс за реализация на трудовия пазар.

За съжаление, българското висше образование често е критикувано като неефективно, а много висшисти не намират реализация по специалността си след като са завършили.

Данни на Агенцията по заетостта показват, че докато преди кризата средногодишният брой на регистрираните в бюрата по труда безработни с висше образование стабилно намаляват (за периода 2003-2008 г. техният брой намалява наполовина), след 2008 г. тенденцията се обръща – средногодишният брой на регистрираните като безработни висшисти се увеличава двойно.

През 2013 г. Сметната палата публикува доклад за реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда, който разкрива някои сериозни слабости на резултата от образованието. Близо половината от завършилите в периода 2009-2012 г. работят на длъжност, която не изисква висше образование. Този факт показва сериозно разминаване между знанията, които се получават в българските университети, и търсенето на пазара на труда.

Образователна среда за активно социално приобщаване

Третата ос с бюджет от 246 млн. лв. е насочена към намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до 11% през 2020 г., както е заложено в стратегия Европа 2020.

От 2005 година насам делът на отпадналите от образование и обучение намалява с близо 8 пр.пункта, от 20,4% до 12,5% през 2013 година (12% за ЕС).

Причините за ранното напускане на образователната система са редица и варират от икономически (бедност в семейството), през социални (незаинтересованост на родителите) до институционални (невъзможност на различните служби и специалисти да се справят с преждевременното напускане на училище).

Данните на НСИ показват, че като основни причини за напускането на образователния процес в България са семейните. До осми клас като втора най-сериозна причина е посочено „заминаване в чужбина”, въпреки че тази статистика е ненадеждна, тъй като НСИ не събира данни дали тези ученици са продължили обучението си в чужбина. След девети клас втората най-разпространена причина за напускане на училище вече е „нежелание за продължаване на обучението”, което може да се обясни със задължителното образование до осми клас и същевременно ниските доходи в страната, които принуждават много младежи да се включат по-рано на официалния или сивия пазар на труда.

Международното изследване на представянето на 15-годишните ученици PISA отчита, че 1/3 от колебанията в резултатите на включените ученици от България се обясняват със социално-икономическата и семейна среда. По-добри резултати имат децата от семействата с по-висок жизнен стандарт, а по-слаби - тези от семействата с нисък социален статус. Тази картина се допълва от преброяването на населението през 2011 г., което показва, че децата от ромски произход, които не посещават училище, са над 23%. 

Освен че пак ще се харчат пари за неопределеното „създаване на благоприятна образователна среда”, така належащото приемане на нов Закон за предучилищното и училищното образование така и не се случва, въпреки изричната препоръка на Съвета на ЕС. През 2012 г. Министерски съвет внесе Законопроект за предучилищното и училищното образование, в който бяха заложени много съвременни модели, които позволяват гъвкавост на образованието на индивидите чрез редица нововъведения като равно третиране на учащите, независимо дали са избрали да се обучават в частни или държавни образователни институции. Законопроектът стигна до второ четене през януари 2013 г., но тогава българското правителство подава оставка и обсъжданията бяха замразени.

В средата на 2013 г. в Парламента бе внесен нов Законопроект за предучилищното и  училищното образование, който също предлага редица важни промени в образователната система. Междувременно в актуализацията на Националната програма за реформи за 2014 г. се казва, че продължава работата на създадената през месец юли 2013 г. работна група за актуализация на проекта на нов Закон за училищното образование и се очаква приемането на новия закон да е през 2015 година.

 

Проблемите в системата на образованието прекъсват връзката между обучението и трудовия пазар, което е и един от основните фактори за безработицата сред младежите и нежеланието за учене. Поради тази причина усилията на правителството трябва да са насочени към повишаване качеството на науката и образованието, което по естествен път ще доведе до подобряване на човешкия капитал в страната и т.нар. интелигентен растеж, който е една от основните цели на Европа 2020.

Намаляването на преждевременното напускане на училище и повишаването на завършилите висше образование може да се реализира чрез превеждане на належащата образователна реформа, която трябва да включва:

  • Въвеждане на ваучерна система при финансирането на началното, основното и средното образование, което да позволи избор между държавни и частни училища и да стимулира конкуренцията между учебните заведения за предлагане на по-качествен продукт;
  • Въвеждане на възможност за признаване на неформално придобити знания, умения и компетентности;
  • Предоставяне на по-голяма автономност на образователните институции при определянето на заплащането на персонала, големината на паралелките, съдържанието на учебната програма;
  • Обвързване на все по-голяма част от държавното финансиране на университетите с техния рейтинг, като по този начин се увеличат стимулите за предлагане на качествено обучение в специалности, които се реализират успешно на пазара на труда;
  • Създаване на финансови стимули за университетите и средните училища за наличие и ефективна работа на центрове за кариерно ориентиране, професионално развитие и предприемачество;
  • Децентрализация на финансирането на научноизследователската дейност и финансиране развитието на НИРД на проектен принцип.