Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новата енергийна стратегия

Автор: ИПИ / 02.07.2010
Оцени тази статия:

 

Предварително становище на ИПИ


През седмицата бе публикуван проектът за нова Енергийна стратегия на България до 2020 г.  Той е достъпен на страницата на министерството на икономиката, енергетиката и туризма.[i]  Тези, които се интересуват могат да изпратят своите предложения и коментари в срок от един месец.[ii]

ИПИ препоръчва на икономическите коментатори, организациите на българския бизнес, на основните играчи в енергетиката и на потребителите на енергоресурси да се запознаят с проекта и да изкажат своите възгледи.  Времето е ограничено, свързаните материали са много,[iii] а българският опит от приемането на енергийната стратегия от 2002 г. и този на други страни показва, че нормалното време за обсъждане е поне две-три години.

Тук ние се спираме само на въпросите и подходите, които пораждат недоумение и които, според нас, могат да създават проблеми в бъдеще.

 

По повод т.нар. „приоритети”

-         Според документ приоритет е всичко: самата енергетика, нейната ядрена част, производството на електроенергия от местни източници, възобновяемите енергийни и източници (ВЕИ), защитата на „българските потребители”, диверсификацията на доставките енергийни ресурси и природен газ, газификацията, слънчевата и вятърната енергия, заедно с биомасата, но на първо място водните централи плюс „предизвикателствата от промените в климата”[iv] и т.н., и т.н.

-         „Приоритет” се спомената двадесет и седем пъти в различни контексти.

-         Тази дума би трябвало да означава, че даден подотрасъл на енергетиката или раздел на енергийната политика са по-важни от други и че правителството ще предложи и приложи механизъм, по който въпросните приоритети ще бъдат достигнати за периода до 2020 г. или след това.

-         Точно такъв механизъм няма, освен споменаването на великите програми на ЕС и неясно формулираната „необходимост” от преразглеждане на договорите с двете чуждестранни инвестиции в Марица Изток.

-         По някои приоритетни подтеми казаното в проекта противоречи на текущата политика.

Това ни кара да насочим вниманието на коментаторите към онова, което не е казано в проекто-стратегията.

 

Онова, което не е споменато

Авторите на документа не са назовани.  Но остава впечатлението, че те следват известната препоръка на Людвиг фон Витгенщайн: „за онова, за което не може да се говори ясно, следва да се мълчи”.  За съжаление това те правят по избрани поводи, по явно конюнктурни съображения и по теми, за които и за неспециалистите е очевидно, че са повече от съществени за икономиката и енергетиката, съответно за политиката и инвестициите в отрасъла и стопанското развитие изобщо.  Ето някои от тези теми.

-         В проекта за стратегия никъде не става дума за анализа на ползи и разходи от проекти в енергетиката и за оценка на политиките и законодателството в тази област.  Такива анализи се изискват и според българското законодателство, и от практиката и препоръките на ЕС, и от здравия смисъл.

-         Например на няколко места се говори за „максимално използване на водите” на реките Места и Арда и за „пренасочване” на тези води.  Изглежда не е нужна специалната квалификация, за да се предположи, че ефектите от тези проекти върху околната среда, водоснабдяването, горите и селското стопанство ще бъдат най-малкото нетривиални.  Но не се предлага те да бъдат оценени по какъвто и да било начин.

-         „Приоритетните” ВЕИ са сюжет от подобна опера.  Те хем са приоритетни, хем не се оценят като въздействие и цени, хем са обявени вкупом за важни, хем текущото законодателство, което ги засяга пряко, изобщо не е споменато, камо ли да е оценено.  Но например с приетите току що промени на първо четене в закона за защитата на земеделските земи са блокирани инвестиции в соларна енергия за около 200 милиона лева (почти 1/3 от процента на БВП за тази година), а преките загуби са за инвеститорите в този „приоритетен” подотрасъл са вероятно около 70 милиона лева. 

-         Споменава се между другото, че основното предизвикателство пред ВЕИ проектите било финансирането.  Но не се уточнява, че засега тези проекти струват на крайния през кръстосаните субсидии на тарифите за електроенергия под 0,5% от месечната му сметка за електроенергия.  При липса на информация е лесно да се правят общи заявления и за грижа за потребителите, и за субсидии за ВЕИ, които всъщност са спрени.

-         Няма оценка и какво ще струва на страната изпълнението на политиката на ЕС за предотвратяване на емисиите от въглероден двуокис.  Сред източниците на документа не се срещат изследвания от независими източници.  Известно е например, че според Ситибанк борбата с климатичните промени на най-големите европейски икономики ще струва около един трилион евро за период от десет години (ако се оценят разходите за обновяване и преследване на екологични цели от съответните топло- и енергийни системи).[v]  Освен това има изследвания на разходите за намаляване на тези емисии, които показват за това кои са ефективните методи за намаляване на емисиите на парникови газове и къде сред тях е мястото на производството на електроенергия от вятърни централи ВЕИ.[vi]  Но в стратегията всичките ВЕИ са еднакво приоритетни, независимо от ефективността.

-         Една тема липсва напълно в стратегията – АЕЦ „Белене”.  Една от причините вероятно е, че анализът на ползи и разходи от този проект не показва каквито и да било ползи.  (Но, изглежда, заради „Белене” е изпусната темата за ползите и разходите от начинания в енергетиката изобщо.)

-         Друга тема, която е разгледана едностранчиво е атомната енергия, която също е приоритетна.  Ядрената енергетика сама по себе си поражда проблеми от системно естество, проблеми на обвързването на частите на енергийната система на страната.  Това са разходи, но те и други въпроси на атомните централи не се разискват.  Освен това самото негласно присъствие на проекта „Белене” в перспективите за развитие на българската енергетика предполага негласно ограничаване на производството на енергия от други източници, включително такива, които намаляват зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската федерация – т.е. от лигнитни въглища, вода, вятър и слънце.

-         Въпреки периодично възникващите проблеми с цената на газа, темата е подмината с няколко общи фрази, но са сметка на това се поставя цел за петнадесет-кратно увеличение на битовото потребление на газ.  Между другото, не се разискват и причините защо това не е станало досега, когато цените са били по-ниски от очакваните през следващите десет години.

-         Ефективността – едно от трите основни предизвикателства пред България – навсякъде в документа се разглежда без връзка с ценообразуването и пазара.

-         Интересно е, че от проекта липсва и темата приватизация, а тази за либеразирането на търговията и достъпа до електро-преносната система са споменати в няколко изречения, макар и да са в центъра на Директива 2009/72.

 

Известна куриозна конкретика

-         На четири-пет места се разисква предизвикателството (едно от трите основни за България) на енергийната зависимост на България от Русия, за разлика от предишни стратегии и проекти в енергетиката, езикът и контекстът за забравили срамежливия тон.

-         Куриозно е обаче, че в стратегията няма нищо за това как тази зависимост може да намалее.  За сметка на това за „несъмнената” (според документа, а и изобщо) алтернатива  - производството на електроенергия от лигнитните въглища на басейна Марица Изток – е казано, че щели да се преразглеждат договорите.

-         Това се оправдава с Директива 2009/72, която се занимава с конкурентостта на пазара, сигурността на доставките и компенсирането на „безпомощните, беззащитните” (такъв е езикът на директивата) потребители.  С проекта за стратегия инвестициите в Марица Изток ще се преразгледат, за да се защитят всички български потребители (без да е ясно от какво), и тестът на този пасаж противоречи и на духа, и на буквата на Директивата, и на заявения приоритет за борба със зависимостта от Русия.  (Всъщност чуждестранните инвеститори в Марица Изток са единствените конкретно споменати частни играчи в българската енергетика в целия текст на проекта.)

-         Централизирана топлофикация е определена като „безспорното достижение на българската енергетика”.  Това твърдение не е по-интелигентно от вестникарското споменаване на АЕЦ като „национална гордост”, но за сметка на това е по-обидно за клиентите на топлофикациите.

-         Излишна конкретика има и при разказа за някои особености на ценообразуването, при липса на оценка за това доколко е била ефективна досегашната система и какво може да се направи по този повод.

 


[i] Вж: http://www.mee.government.bg/iko/Proekt_En_Strategy.pdf

[ii] Пак там: http://www.mi.government.bg/bids.html?id=319199

[iii] Сред тях на първо място трябва да посочим Директива 2009/72, която ще трябва да бъде приложена и в България –вж.: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2009:211:0055:0093:EN:PDF ) и прогнозния документ за съобразяване с тази Директива, който бе публикуван на страницата на МИЕТ в навечерието на нова година (вж.: http://www.mee.government.bg/doc_vop/RESforecast291209.doc) и спрямо който в проекта има известни нововъведения.

[iv] Това едно от трите предизвикателства на Проекта; ние няма да коментиране това предизвикателство, тъй като основните тези и становището на ИПИ по темата са добре известни.  Вж. статията и цитираната литература на страниците на настоящето издание: http://ime.bg/bg/articles/kraqt-na-sweta-se-otlaga/ .  

[v] Вж.: Citigroup Global Markets, Pan European Utilities: The € 1,000,000,000,000 (trillion) Decade, Citigroup, 22 October 2009, p. 3-4.

[vi] Вж. например: What Works? How to cut emissions at lowest costs, London, Open Europe, March 2008, at: http://www.openeurope.org.uk/research/whatworks.pdf .