Нова агенция ще бори цените на храните
Отново си говорим за цените на храните. Последните месеци този въпрос излиза на първо място в дневния ред на обществото. Цените на храните наистина поскъпнаха, но това по-скоро е световна тенденция, а не местен проблем. Затова и всякакви опити за контрол над цените са с доста съмнителен успех[1].
Въпреки това, министърът на земеделието и храните е приел проблемът присърце и вече от месеци обикаля по магазините и медиите и търси начин да се справи с нарастващото обществено недоволство. Така се роди и новото предложение на министъра за създаването на специален орган към правителството, който да следи за спекула с цените на основните хранителни стоки. Дотук с доводите и здравия разум. Път на популизма. Много е интересно, например, как точно ще определят коя цена е спекулативна и коя е провокирана от високо качество на продукта. Още повече, че при пазарна икономика, каквато се опитва да бъде България, цените се формират на база търсенето и предлагането на продукта, т.е конкуренцията е най-добрият лек за високите цени. На всичкото отгоре вече има Комисия за защита на конкуренцията, чиято основна цел е да съдейства за свободното функциониране на пазарите и по-този начин да осигури прозрачност.
Още един сериозен проблем е, че въобще не е ясно какви правомощия ще има този „орган” и какви точно бюджетни средства ще се отделят за тези правомощия. Отново се опитваме да разрешим проблем, увеличавайки администрация, която е ниско ефективна, без ясни функция и същевременно харчи много пари. Любопитно е защо подобно звено ще се отчита директно пред министър-председателя и как той би могъл да повлияе на формирането на цените. Може би това е опит да се използва неговото влияние в обществото, за да се спечели одобрение сред хората за новата структура.
След смелите думи на министъра от миналата седмица, че ще бъдат наказвани провинилите се, сега вече се твърди, че няма как да се налагат санкции. Но цените ще се наблюдават експертно (?!) и „при констатирани отклонения от нормалните нива на формирането на цените ще искаме обяснения”. Разбира се, нямаме никаква представа какво значи „нормално” в условията на пазарна икономика. Затова пък министърът обеща когато ценообразуването не отговаря на пазарната икономика, гражданите да бъдат информирани чрез специален сайт. Ето пак – не е ли функция на КЗК да преследва, отстранява и глобява, излиза, че ще се харчат пари за дублиращи се функции? А как точно ще се определи цената на кашкавала, например, от експертите на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, МВР, КЗП и Агенцията по безопасност на храните не става особено ясно. Миналата година министър Найденов обясняваше, че не може сиренето да струва 4-5 лв. и да е истинско сирене, а сега пък му се струва, че не може кашкавалът да струва 15-16 лв. и да няма спекула. Това май прилича на довод за фиксирани цени и е в пълен противовес с логиката на пазара, където потребителят сам преценява дали да купи или не един продукт, а продавачът да намали или увеличи цените в зависимост от продажбите си. Нека да припомним, че само допреди една година хлебопроизводителите искаха държавата да определи минимална цена за хляба, защото цената му беше паднала драстично, а сега дори се заговори за определяне на максимална цена на хляба, защото цената му се вдигна.
Жалко е когато с цел да се харесат на обществото, политиците спекулират и се опитват да внушат на гражданите, че държавата ще контролира търговците, цени и надценките или ще извършва някакъв контрол над тях. Идеята на свободната търговия е търсенето и предлагането да определят цените на продуктите спрямо различното качество. Имаме КЗК, която следи за нарушения в свободната търговия, т.е. просто трябва да оставим конкуренцията да си свърши работата.
[1] Виж статията „Мрън, мрън за цените” от бюлетина на ИПИ, бр, 513, 11 февруари 2011 г.
