Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нов подход към интеграцията на хората с увреждания в България

Автор: ИПИ / 20.04.2012
Оцени тази статия:

Институтът за пазарна икономика публикува анализ посветен на реформата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания. Пълният текст на доклада е достъпен тук.

 

Резюме

Според данни на НОИ разходите за пенсии за инвалидност, финансирани от държавното обществено осигуряване (ДОО) са нараснали от 182,2 млн. лв. през 2000 г. до 1 142,7 млн. лв. през 2010 г. По този начин разходите за пенсии за инвалидност, финансирани от ДОО и републиканския бюджет възлизат на 20,3% от всички разходи за пенсии през 2010 г.

Разходи за пенсии за инвалидност, финансирани от ДОО 2000-2010 г. (хил. лв.)

Източник: НОИ

Причините за това нарастване са свързани с недостатъци в нормативната уредба и в структурата на системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания. Възможността за ранно пенсиониране поради инвалидност, в съчетание с повишаването на минималния осигурителен стаж, необходим за получаване на пенсия за трудова дейност, и високото ниво на безработица през по-голямата част от разглеждания период, предизвикаха увеличение на броя на лицата, желаещи да се сдобият с ТЕЛК. Освен на рязко нарасналия брой на бенефициентите, това увеличаване на разходите се дължи на неколкократното осъвременяване на размера на пенсиите, както и на въвеждането на допълнителната социална пенсия за инвалидност от 2000 г.

За да бъдат успешно адресирани проблемите с интеграция на хората с увреждания, е нужно да се преодолеят много от анахроничните елементи на сегашната система. Това ще бъде продължителен процес, който следва да започне с преосмисляне на дефинициите, с които работи самата система, и да завърши с изработването на ясна и последователна държавна политика в областта.

 

Увреждането като „социален” феномен

През последните десетилетия в международен план се налага визията за „увреждането” като социален, а не, както до момента, тясно медицински феномен. Акцентът се поставя върху концепцията за социално включване на хората с увреждания като лица, поставени в неравностойно положение. Този нов подход, който бива все по-широко прилаган на европейско ниво, налага цялостно преформулиране на голяма част от политиките и програмите, насочени към интеграцията на хората с увреждания. Въвеждането на тази концепция в България е силно препоръчително, като, разбира се, се вземат предвид особеностите в характеристиката на целевата група на национално ниво.

 

Предстоящата реформа на системата трябва да има за своя крайна цел:

  • Спиране на злоупотребите, за което ще е нужно да се премахнат стимулите за хора, които нямат проблем със социалното включване, да се възползват от системата.

Недостатъците на сегашната нормативна уредба създават грешни стимули, които на свой ред водят до злоупотреби. Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии.

Разширяването на обхвата, повишаването ролята и качеството на социалната оценка ще спомогнат за по-точно установяване на нуждите на бенефициентите и за по-ефективно насочване на бюджетните средства. Преди всичко е нужно да бъде преосмислен универсалният – в много отношения – характер на оценката на медицинската експертиза. Понастоящем свидетелствата, издавани от ТЕЛК, НЕЛК и ДЕЛК, са универсален „билет” за достъп до голям брой помощи и привилегии. Много от последните не решават проблема със социалното включване на хората с увреждания, което води до неефективно разходване на бюджетни средства.

 

  • Ефективно насочване на бюджетните средства към хората, които имат най-голяма нужда от тях. Това може да бъде постигнато посредством прецизиране на нормативната уредба чрез залагането на количествени и качествени изисквания, както на входа на системата, така и определящи достъпа до отделни програми и привилегии.

Въвеждането на доходен критерий при първоначалното допускане до системата ще намали броя на бенефициентите и в същото време ще увеличи гъвкавостта и финансовата адекватност на отпусканите помощи за интеграция. Често набеждаван за “дискриминационен инструмент”, доходният критерий е задължителен за гарантирането на ефективно насочване на бюджетните средства.

 

За да бъдат постигнати тези цели е необходимо:

  • Преосмисляне на дефиницията на понятията, с които борави законодателят. „Работоспособността” е динамична концепция, която следва да има отношение само към хората в трудоспособна възраст. Употребата на понятието „неработоспособност” и неговото количествено дефиниране посредством сравняването на трудовия капацитет на дадено лице със „здравия човек” следва да бъде преустановено. Оценката на медицинската експертиза трябва да се насочи към определянето на функционалните дефицити и остатъчната трудоспособност на лицето. В комбинация с неговите професионални характеристики и минал трудов опит (ако има такъв), този подход може да помогне за по-ефективното включване в програми за стимулиране на заетостта от страна на хората с увреждания.
  • Поставяне на акцент върху насърчаването на социалното включване на база на задължителна индивидуална социална оценка. В момента средствата, отпускани на база на социална оценка, са незначителна част от общите помощи. Медицинската експертиза е необходим инструмент за установяване наличието на физическо или психическо увреждане, но е неефективно средство за административното разпределение на помощи за интеграция. Залегналият в основата на концепцията за социална оценка диференциран подход е  формален и поради тази причина е неефективен.
  • Пенсията за инвалидност следва да бъде разглеждана като заместващ доход, а не като бонус към доходите на лица, които са успели да постигнат финансова независимост въпреки увреждането си. Политиките за интеграция на хората от уязвимите групи трябва да имат за своя цел именно подпомагането на бенефициентите да успеят да постигнат самостоятелност на пазара на труда и в личния живот.
  • Премахване на някои от универсалните привилегии като безплатните винетки за използване на националната пътна мрежа. Привилегиите, които се отпускат на отделните бенефициенти трябва да са следствие от индивидуалната социалната оценка за нуждите на лицето.
  • Участието в програмите за рехабилитация, заетост и социално включване трябва да са задължителна предпоставка за получаване на привилегии и помощи. Получаването на инвалидна пенсия за хора с под 71% загубена работоспособност да предполага включване в програми за субсидирана заетост.
  • Диверсификация на програмите, насочени към повишаването на заетостта на хората с увреждания с цел по-ясното дефиниране на целевите групи. Създаване на отделни модули на база възраст, образование, предишен опит, професионална квалификация и други особености на лицата.
  • Поставяне на акцент върху заетостта на младите хора с увреждания. Ранната интеграция може да осигури независим живот посредством избягването на социално изключване за продължителен период от време.
  • Пренасочване на част от държавния ресурс за интеграция на хората с увреждания към програми, предоставящи финансиране на самостоятелни планове за интеграция. Отпускането на средства по тези програми следва да става след провеждане на конкурси, в партньорство с представители на работодатели от частния сектор и неправителствени организации.
  • Субсидираната заетост на хората с увреждания трябва да се насочи към работа в обичайна, а не в специализирана среда. Последната обикновено не е в състояние да предостави същите възможности за професионално развитие и повишаване на благосъстоянието.
  • Ревизия на сегашното законодателство, уреждащо отношенията между работник от целевата група и работодателя с цел преосмисляне на характера на защитата, с която хората с увреждания трябва да се ползват на пазара на труда. Към момента тя има по-скоро възпиращ ефект (т.е. пречи на тяхното наемане), който в крайна сметка оказва неблагоприятно влияние върху икономическата активност и възможностите на хората с увреждания за социално включване.

 

За повече информация:

Явор Алексиев, икономист в ИПИ

yavor@ime.bg

02/952 62 66, 952 35 03

0887 46 99 06