Нов напън да се намалят отпадащите от образователната система

Министерство на образованието обяви започването на обществена поръчка за разработване на инструменти за кариерно ориентиране на учениците, които са застрашени от отпадане от училище. Финансирането ще дойде от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а проектът ще се изпълнява през 2017 година.

Идеята е да чрез разработване на специални тестове за различни класове в училище да се идентифицират застрашените от отпадане ученици и да се обучат близо 300 кариерни консултанти и педагогически специалисти от 42 училища, които да създадат на „рисковите” ученици мотиви за учене и посещаване на училище. От консултантите и педагозите ще се очаква и да помогнат на учениците в избора на образование/обучение или професия.

Цялото начинание е стъпка в правилната посока, особено като се има предвид нарастването на дела на учениците, отпаднали от училище. Практиката показва, обаче, че съществуват и редица рискове пред успешното изпълнение на замисъла.

Първо, спорно е дали трябва държавата да прави още една програма за милиони левове – само изработването на инструментите за кариерно ориентиране ще струват на данъкоплатците над 260 хил. лева. През учебната 2014/15 г. отпадналите са над 11 хиляди или 2,8% при 2,5% пет години по-рано. Нещо повече – след спад на дела на отпадналите през 2010-2012 г., през 2013 и 2014 г. той отново се увеличава въпреки множеството правителствени програми и проекти за намаляване на напусналите през последните години[1]

Второ, причините за ранното напускане на образователната система са редица и варират от икономически (бедност в семейството), през социални (незаинтересованост на родителите) до институционални (невъзможност на различните служби и специалисти да се справят с преждевременното напускане на училище). Статистиката показва, че ¾ от напускащите изтъкват семейни причини за това, а ¼ просто нямат желание да продължат. В този случай, за да има успех една такава програма, трябва да се включат и родителите. Международното изследване на знанията на учениците PISA отчита, че социално-икономическата и семейна среда са ключови за представянето на учениците. Това означава, че и учениците, и родителите трябва да осъзнават ползата от образованието и то да е ценност, което пък е свързано с повишаването на качеството на системата.

Допълнително, кариерното ориентиране в училищата трябва да бъде съпътствано от повсеместно прилагане на дуалното образование (особено в професионалните училища). Хората в министерството на образованието също ясно пишат, че „голяма част от учениците не виждат смисъл да продължат своето образование като основа за намирането на работа.” Ако образованието продължава да е толкова далеч от пазара на труда и реалните практики, каквито и мотиви у учениците да се опитват да създават обучените специалисти, ситуацията няма как да се промени.  

Трето, няма яснота за това от кои 42 пилотни училища ще се обучава педагогическият персонал да се бори с отпадането, но данните на националната статистика показват огромни разлики между областите в страната. Докато в областите Добрич, Търговище и Сливен около 5% от учениците са отпаднали от основното и средното образование през 2014 г., в Смолян и столицата делът на прекъсналите училище е около 1%. В 17 от 28-те области пък делът на отпадналите се е повишил спрямо пет години по-рано. Тези разлики предполагат и конкретен (по училища и общини) подход при разработваните политики.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] През последните пет години са изхарчени стотици милиони левове по национални програми, целящи намаляване на отпадащите ученици чрез мерки за намаляване на отсъствията, за храна, на обучение на български език за деца, които срещат затруднения, за транспорт, за изграждане на рампи, асансьори и платформи, за обучение на училищния персонал.


Свързани публикации.